Варна<+> 19.06.2024 13:43 Снимка: ДНЕС+

10 години от опустошителния потоп в Аспарухово

19 юни 2014 година.

Валя дъжд почти цял месец. Кротко и тихо. Сякаш плачеше, че нещо страшно ще се случи, а ние не разбирахме.

Роптаехме, че не можем да ходим на плаж.

Денят бе като всички други. До следобед.

Излезе невиждана поне от мен буря. Сякаш небето се разцепваше за да излее с невиждана ярост тонове вода, а вятърът кършеше клони без милост.

До нашата махала дойде вода до колене. Токът спря... Беше зловещо и тихо. Нищо не помръдваше, дори птиците не изпълняваха редовния си репертоар.

Знаех, че нещо става. Но не знаех какво.

Водата все така прииждаше от някъде, някак виново и тихо. Не се замислих дори какви бели е сторила. Бяхме си у дома... излязох, реших, че съм достатъчно смела...

обух гумени ботуши и дим да ме няма.

Вървях из тинята и лепнех, трудно мърдах краката си...

Накрая заседнах. Лепнеше ужасно и не можех да мърдам повече. Ивадиха ме двама мъже, съседи.

"Навсякъде е ад, има удавени хора" - казаха те.

Не повярвах. В този район нямахме представа, че Адът е настъпил в Аспарухово.

Стигнах до магазина на ъгъла, чух още легенди и се прибрах. С кал в ботушите.

Започнаха да звънят роднини, приятели;... все още не разбирах.

Накрая разбрах - приливна вълна над 2м е заляла квартала. Има удавени, а дете е намерено до полицията. Мъртво...

Сърцето ми се сви... усетих, как прокърви. Детето ми кротко спеше в кошарката, а аз го взех спящо и го стиснах в ръцете си. Благодарях на Господ, че цялото ми семейство си бе у дома и, че запази детето ми.

Стана грозно тихо и тъмно.

На другия ден аз и приятелката ми излязохме към центъра. Колкото повече стигахме до пазара, толкова повече сълзите ми тежаха в очите и не можех да ги " нося"...

Стигнахме пазара.....разплаках се. Не можех да повярвам какво се е случило. Разрухата бе пълна. Сякаш някой бе бомардирал квартала ми, който толкова обичам. Спогледахме се двете... сълзите тежаха и в нейните очи...

Плачехме тихо, а хората събираха остатъците от живота си, пръснати из целия район. Колите бяха като детски играчки една върху друга, като от детски филм.

Пълната разруха запечата в сърцето ми онази болка, дето не забравяш и от време на време боли.

Аспарухово бе опустошено. Останаха тонове кал...

Мисля, че никога няма да забравим.

Няма да забравя болката, тишината зловещата тъмнина и плачът на хората, които събираха остатъците от живота си...

Помолих за прошка децата, които загинаха нелепо и жестоко. Защото не не заслужаваха да си идат от този свят, заради нас и нашите грешки. Не виждам да сме се поучили.

Трябва да се научим, че природата е жестока с тези, дето не я пазят.

Загинаха 13 души, а 4 от тях - деца...

Днес се навършват 10 години от опустошителното наводнение, което сполетя квартал "Аспарухово". Хората там казват, че са чакали от морето беда, но не и вода да дойде от гората, която е над квартала.

След мъката, дойде калта. А с нея и добрината на българина. Хиляди доброволци се стекоха на помощ на Аспарухово. Всякакви хора и от различни краища на България подадоха ръка на изпадналите в беда и уплашени аспаруховци.

Днес район "Аспарухово" помни тази дата като "вчера". Няма и следа от онази пълна разруха, но хората никога не забравиха кофите, лопатите и калните усмихнати лица.

По данни на Националния институт по метеорология и хидрология на 19 юни 2014 г. от 18,30 часа до 19 часа на един квадратен метър са паднали 138,8 литра валежи. Те образуваха вълна с височина над 2 метра.

Наказателното дело за бедствието бе прекратено от Апелативния съд във Варна. Според магистратите основната причина за потопа е екстремността на природното събитие. Факторите свлачища, битови и строителни отпадъци, изградени постройки по протежението на дерето и в него не са основната причина за драстичния размер на нанесените щети на инфраструктурата, както и за смъртта на жертвите. 

Автор : Геновева Михайлова, ДНЕС+

CHF CHF 1 2.02028
GBP GBP 1 2.32635
RON RON 10 3.93298
TRY TRY 100 5.46945
USD USD 1 1.80095