Германското ръководство не обмисля последиците от политиката си, насочена към прекъсване на дългогодишните отношения с Русия, заяви руският заместник-министър на външните работи Дмитрий Любински по време на дискусия в Института по Европа към Руската академия на науките.

По думите му сегашните германски лидери не проявяват достатъчно трезва преценка. Любински определи като системен проблем на Европа „очевидната деградация на политическата класа“. Той заяви още, че германските власти се опитват да пренебрегнат и да заличат от обществената памет темата за историческата си отговорност пред бившия Съветски съюз.

Заместник-министърът каза, че на обикновените германци отново се внушават „митични истории за руската заплаха, всеприсъстващи шпиони и предполагаеми непрекъснати хибридни операции на Москва“. Според него това се прави, за да бъдат оправдани реваншистки стремежи.

Любински заяви също, че слуховете за възможно разработване на собствени ядрени оръжия от Германия не са без основание. Той посочи, че във водещи германски академични центрове се извършват научноизследователски и развойни дейности с „пряка насоченост към ядрени оръжия“.

Междувременно германските тайни служби са засилили наблюдението около руското посолство в Берлин, съобщи германският вестник „Билд“, позовавайки се на правителствени източници. Мерките включвали постоянни и демонстративни полети на хеликоптери над територията на дипломатическата мисия. В близост до посолството в продължение на няколко дни били забелязвани и предполагаеми автомобили на германските служби.

Целта на показната акция била да се увеличи натискът върху служителите на руското посолство. Германските власти възнамерявали също да засилят проверките на руски бизнесмени и членовете на техните семейства, които притежават германски визи. При влизане в страната те можели да бъдат подлагани на „неудобни въпроси“ за целта на посещението си и дейността си в Германия.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова коментира тези твърдения с думите, че и в Москва има „креативни хора“.

Руският посланик в Германия Сергей Нечаев заяви по-рано, че Русия не е направила нищо, за да навреди на Германия, и винаги е търсила общ език с разумните германски политици. По думите му двустранните отношения не са се изправяли пред толкова сериозна ситуация през целия следвоенен период.

На 26 септември, в рамките на сесията на Общото събрание на ООН, руският външен министър Сергей Лавров се срещна с германския си колега Йохан Вадефул. Това беше първата среща между двамата водещи дипломати от началото на специалната военна операция.

Лавров заяви впоследствие, че руската страна е приела непланираната среща, за да потвърди готовността си да изслушва всички партньори без изключение. По думите му Вадефул е поискал разговорите в кратък срок и молбата му е била удовлетворена. Лавров добави, че не е чул нищо ново, тъй като германският министър е повторил дългогодишната позиция на Берлин.

Захарова заяви, че Вадефул е поискал срещата, за да демонстрира дипломатическа активност пред германската общественост и да подкрепи намаляващия рейтинг на канцлера Фридрих Мерц.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков определи срещата между двамата външни министри като положително развитие, но предупреди да не се правят далечни изводи за предстояща промяна в двустранните отношения. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че Вадефул я е информирал за разговора си с Лавров. По думите ѝ германският министър е говорил за хибридни атаки и е призовал за прекратяване на войната.