Съюзникът на Иран в Йемен - движението "Ансар Аллах" (по-известно като хутите) - отново изуми света със засилените си удари срещу Саудитска Арабия и светкавични офанзиви срещу противникови сили на терен, като по този начин постави "Оста на съпротивата" в позиция да контролира още един от ключовите пунктове за световната търговия с енергийни ресурси, пише Том О"Конър на страниците на американското списание Newsweek.

След като вече демонстрира способността си да нарушава международното корабоплаване чрез предишни атаки срещу плавателни съдове в Червено море и прилежащите води, "Ансар Аллах" сега контролира Баб ел-Мандеб - жизненоважен коридор към Суецкия канал, чието стратегическо значение нараства още повече на фона на противопоставящите се блокади на Ормузкия проток, налагани от Иран и САЩ.

Това е лоша новина както за Саудитска Арабия, която в момента се справя с последиците от предполагаем удар на друга проиранска групировка в Ирак (повредил петролопровода "Изток-Запад"), така и за американските потребители (и българските - бел.ред.). Последните тепърва ще усетят нов удар под формата на рязко поскъпване на горивата, докато водената от САЩ и Израел война срещу Иран продължава да сее хаос на пазара на петрол и газ.

Съществува обаче и още по-мрачен сценарий, който ограничава възможностите за действие на Вашингтон и Рияд - по-специално перспективата за пълномащабна инвазия или военна намеса в подкрепа на международно признатото, но все по-застрашено йеменско правителство.

"Никоя от двете страни не желае да изпраща войските си на масова гибел; вместо това те предпочитат да разчитат на превъзходство във въздуха - подход, който многократно се е доказал като неефективен за задържане на територии както в Йемен, така и на други места", коментира пред Newsweek Анел Шелайн, бивш служител на Държавния департамент на САЩ и настоящ изследовател в програмата за Близкия Изток към института "Куинси" (Quincy Institute for Responsible Statecraft).

"Ако Саудитска Арабия успее да убеди САЩ да оглавят многонационална коалиция за сухопътна офанзива в Йемен, те бързо ще се сблъскат със същата динамика като в Ирак и особено в Афганистан: теренът позволява на бунтовниците да действат ефективно, докато чуждестранната окупационна сила в крайна сметка се отказва и се изтегля", отбеляза Шелайн.

Паралели с Виетнам и Афганистан

Със сигурност това няма да бъде първият случай, в който чуждестранна сила не успява да постигне целите си в Йемен. Саудитска Арабия оглави коалиция за намеса в страната през март 2015 г., след като движението "Ансар Аллах" превзе Сана; това позволи на правителствените сили да се прегрупират на юг, но не успя да измести бунтовническата групировка от контрола ѝ над около една трета от територията на страната и 80 процента от населението ѝ.

Постигнатото с посредничеството на ООН примирие през април 2022 г. до голяма степен замрази фронтовите линии на гражданската война, докато не избухна нов конфликт, провокиран от саудитски въздушен удар по летището в Сана през юли, последван от ответни удари на "Ансар Аллах" и бързо настъпление на групировката срещу йеменските правителствени сили по западното крайбрежие.

Десетилетия по-рано Египет - тогава управляван от президента и арабски националист Гамал Абдел Насър - също се опита да повлияе на събитията в Йемен, като изпрати войски в подкрепа на революционно въстание срещу подкрепяното от Саудитска Арабия кралство по време на гражданската война през 60-те години на миналия век в района, който днес е северната част на страната. Кампанията се оказа катастрофална: подкрепяните от Кайро сили изпаднаха в патова ситуация, а в самия Египет бе извършен преврат, който в крайна сметка доведе до това Рияд да признае едно по-умерено републиканско правителство.

Повече от 10 000 египетски войници загинаха в Северен Йемен между 1962 и 1967 г., а напрежението от конфликта се сочи като фактор за неподготвеността на Египет за Арабско-израелската война от 1967 г.

Самият Насър по-късно, през 1967 г., нарече преживяното в Йемен свой "Виетнам" - препратка към конфликта, в който американските войски се опитваха да се противопоставят на комунистическите сили в една от най-кървавите конфронтации на Студената война. САЩ се изтеглиха през 1973 г., след като дадоха над 58 000 жертви за период от осем години, оставяйки Северен Виетнам и съюзниците му партизани от Виетконг да установят контрол и да обединят разделената страна в Югоизточна Азия до 1975 г.

Шелайн отбелязва, че "със сигурност съществуват паралели между подкрепяното от Саудитска Арабия йеменско правителство и подкрепяното от САЩ правителство на Южен Виетнам". Тя също така изтъкна един още по-скорошен пример за ограниченията на мощта на една свръхдържава пред лицето на дълбоко вкоренен противник - а именно "сривът на подкрепяното от САЩ правителство в Афганистан под натиска на настъплението на талибаните след изтеглянето на американските сили" през август 2021 г.

Това изтегляне сложи край на 20-годишна военна намеса - най-продължителната война в историята на САЩ, - довела до смъртта на близо 2500 американски военнослужещи.

"В много отношения виждам прилики между талибаните и хутите - както в потискането на жените и малцинствата, така и в начина, по който те се възползват от националистическите настроения сред населението, представяйки се за защитници на суверенитета на Йемен пред лицето на чужда военна намеса и окупация", посочва Шелийн.

Ескалация на хоризонта

Макар че една война би излязла скъпо, цената на бездействието също е висока.

Досега Саудитска Арабия ограничава ролята си до въздушни удари по цели на "Ансар Аллах", въпреки че липсват координирани усилия за постигане на целта на йеменското правителство да си върне контрола над Сана.

Междувременно, през изминалата седмица от началото на новите сблъсъци в Йемен, множество медии цитираха източници, според които президентът Доналд Тръмп е отхвърлил искане за въздушна подкрепа от страна на престолонаследника Мохамед бин Салман.

Тръмп потвърди, че е разговарял със саудитския лидер миналата седмица, и заяви пред репортери, че саудитските представители са били силно разтревожени след атаката срещу петролопровода "Изток-Запад". Той също така твърдеше, че администрацията му поддържа пряк контакт с "Ансар Аллах".

"Хутите ни се обадиха и не искат да воюват с нас. Дадоха ни да разберем, че не искат да се бият с нас. Не искат аз да предприемам действия... не искат ние да ги атакуваме", разкри Тръмп. "Но те се обадиха, разговаряха с нас и не искат ние да... предпочитат да не се намесваме. И пропускат повечето кораби".

"Има само една държава, от която не са особено доволни, и ние ще уредим този въпрос", добави президентът. "Но трябва да кажа, че свършихме чудесна работа. Ние контролираме - както знаете, упражняваме много силен контрол върху Ормузкия пролив, а никой не очакваше това да се случи".

Въпреки това трафикът на танкери през Ормузкия пролив остава далеч под нивата отпреди войната, тъй като заплахата от ирански атаки продължава да съществува. Ако "Ансар Аллах" решат да блокират пролива Баб ел-Мандеб, въздействието върху световната търговия би се засилило драстично, както и последиците за саудитската икономика, тъй като инициативата за развитие "Визия 2030" на престолонаследника Мохамед е изложена на риск.

Ето защо саудитският геополитически анализатор Салман Ал-Ансари твърди, че "йеменското правителство, с подкрепата на Саудитска Арабия, може да няма друг избор, освен да започне мащабна война срещу хутите на няколко фронта".

"Проливът Баб ел-Мандеб и, което е по-важно, народът на Йемен не могат да бъдат държани като заложници от тази злонамерена, радикална милиция на хутите, подкрепяна от Иран", заяви Ал-Ансари пред Newsweek. "Наистина имаше военен неуспех за йеменските сили в Ал Моха и по крайбрежието на Червено море", казва Ал-Ансари. "Това обаче трябва да послужи като поука. Йеменското правителство се нуждае от по-строг процес на проверка на военните си командири, по-голямо единство в редиците си и нулева толерантност към раздвоената лоялност".

На фона на нарастващото напрежение той заяви: "Вярвам, че следващите три месеца може да се окажат едни от най-съдбоносните в съвременната история на Йемен".

Той също така вижда роля и за чуждестранните сили, които трябва да се включат по-активно.

"Рияд ще изправи международната общност пред нейните отговорности", уверен е Ал-Ансари. "Въпросът вече няма да бъде какво са готови да направят Саудитска Арабия и Йемен, а какво е готова да направи международната общност. Напълно е възможно Рияд да поеме водеща роля, за да защити Йемен и да гарантира сигурността на международните морски пътища".

От своя страна, движението "Ансар Аллах" също смята, че се подготвя за мащабна конфронтация. Източник от групировката заяви пред Newsweek, че военният капацитет на йеменската фракция надхвърля мащабите, с които може да се прави сравнение с войната във Виетнам.

"Ние сме не само подготвени да предотвратим всякаква ескалация или нахлуване, но - с Божията милост и уповавайки се на Него - сме готови и способни да постигнем напредък и решителна победа на всеки фронт, където се планират действия срещу нас", казва източникът от "Ансар Аллах".

Дилемата на кронпринца

Ситуацията поставя опасна дилема пред престолонаследника Мохамед, който ръководеше първоначалната интервенция в Йемен, докато заемаше поста министър на отбраната - от началото на кампанията през 2015 г. до месеци след сключването на примирието през 2022 г.

"В момента Саудитска Арабия е изправена пред дилема: тя се стреми да избегне пълномащабна война с хутите - особено предвид факта, че сега действа сама, за разлика от 2015 г. - но същевременно не може просто да пренебрегне атаките на хутите и териториалното им разрастване в рамките на Йемен", заяви пред Newsweek йеменският писател Абдулнасер Алмувадеа.

Той обаче смята за малко вероятно Рияд да ангажира собствени сухопътни сили в битката. Вместо това той предвижда няколко други сценария за реакция от страна на Саудитска Арабия, включително "засилване на подкрепата за съюзническите йеменски сили, особено в района на Мариб", където се очаква скоро да започне мащабна офанзива на движението "Ансар Аллах".

Макар Алмувадеа да отбелязва и липсата на желание от страна на Белия Дом за разгръщане на войски, той посочва, че американската въздушна подкрепа, споделянето на разузнавателна информация и възможностите на силите за специални операции биха могли да се окажат решаващи. Те биха помогнали на подкрепяните от Саудитска Арабия сили да предприемат контраофанзива по оста Баб ел-Мандеб - пристанище Моха - район със стратегическо значение, лишен от планински терен, който би осигурил на групировката прикритие от вражеската авиация.

САЩ имат опит с въздушни удари и операции на специалните сили в Йемен, макар резултатите от действията им срещу "Ансар Аллах" да са противоречиви. Тръмп активизира американските операции срещу "Ансар Аллах" в средата на март 2025 г., но ги преустанови по-малко от два месеца по-късно - в началото на май - позовавайки се на мирно споразумение с групировката, което гарантира защитата на плавателни съдове под американски флаг и на военни кораби.

Сега предстои Саудитска Арабия да получи друг вид въздушна подкрепа от САЩ под формата на продажба на изтребители F-35, обявена в четвъртък от Държавния департамент. Очаква се също така Тръмп скоро да се срещне с престолонаследника Мохамед и други лидери от Съвета за сътрудничество в Персийския залив в кулоарите на Общото събрание на ООН. Освен военните мерки, Алмувадеа разгледа възможността Саудитска Арабия да засили блокадата на териториите, контролирани от "Ансар Аллах" - същата блокада, която групировката се опитва да пробие - макар да отбеляза, че подобен ход крие риск противникът на Рияд да отвърне със същите средства.

"Макар тази мярка да бъде значима и ефективна, тя крие рискове", казва Алмувадеа. "Хутите биха могли да отвърнат, като разширят обхвата на атаките си или наложат блокада на пристанищата, контролирани от техните противници в Аден, Мукала и други места".

Кралството би могло да поеме и по дипломатически път, като предостави на "Ансар Аллах" част от желаната от тях легитимност на самопровъзгласило се истинско правителство на Йемен, спре помощта за международно признатото правителство и предложи финансови стимули за прекратяване на атаките.

Алмувадеа обаче прогнозира, че Рияд все още не е готов за толкова мащабни отстъпки, докато на масата за преговори остават и други варианти.

"Към момента обаче подобна сделка изглежда малко вероятна за саудитците", настоява той, "особено предвид факта, че те все още не са изчерпали всичките си стратегически възможности за действие срещу хутите".

От своя страна, Шлайн изтъкна, че предлагането на подобни условия би се оказало "много по-бърз начин за разрешаване на конфликта" в сравнение с по-нататъшна военна ескалация. Тя видя и потенциални признаци, че Тръмп може да е по-склонен към преговори, тъй като вече е изразил желание САЩ да се оттеглят от продължаващия конфликт с Иран възможно най-скоро.

"Надявам се, че след като администрацията на Тръмп отказа да се намеси военно по искане на престолонаследника Мохамед бин Салман, той ще избере да преговаря с хутите, вместо да се върне към война, която в продължение на седем години се оказа неефективна срещу тях и единствено опустоши Йемен", сигурна е Шлайн.

"Най-бързият начин саудитският петрол да преминава през пролива Баб ел-Мандеб е саудитците да вдигнат блокадата на териториите, контролирани от хутите", добави тя, "и изглежда, че засега Тръмп разбира това".