Не можем да оставим за наша сметка да мине този удар, заяви Мариана Кукушева

Хлебопроизводителите не могат да поемат за своя сметка поскъпването на дизела и електроенергията. Това заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, като предупреди, че натискът върху сектора поставя въпроса дали България ще запази собственото си производство, или ще стане зависима от внос.

Сред основните затруднения за производителите са високите цени на брашното и недостигът на работна ръка. Кукушева обаче определи поскъпването на дизела като водещ фактор. „Физически не можем да намалим разходите, тъкмо обратното“, заяви тя.

По думите ѝ спрямо 2025 г. разходите за енергия и транспорт са нараснали със 100%. Увеличили са се също лихвите по банковите кредити и цените на суровините.

Подобни проблеми изпитват и производителите в съседни държави. Кукушева посочи Турция, където цената на хляба е регулирана, както и Гърция, чието правителство се опитва да подпомогне сектора, за да запази производството.

Тя представи три възможни подхода за запазване на достъпната цена на хляба. Първият е да се съхрани свободният пазар, тъй като конкуренцията е основният механизъм, който възпира производителите от по-голямо увеличение на цените. Според Кукушева обаче този механизъм работи само до определена степен и за ограничено време, ако производствените разходи продължат да растат.

Кукушева подчерта, че хлебарите не се стремят към високи цени. Целта им е хлябът да остане достъпен, а потреблението да се възстанови.

Вторият обсъждан вариант е административно определяне на цената на основните видове хляб. Кукушева се противопостави на тази мярка и попита кой ще покрие разликата между фиксираната цена и реалните разходи на производителите. „Кой плаща разликата? Откъде ще дойдат пари в бюджета?“, попита тя.

Представители на бранша отчитат, че през летните месеци потреблението на хляб е спаднало с около 10–15%. По думите на Кукушева намалението продължава и през есента и е приблизително два пъти по-голямо, макар че точният му размер трудно може да бъде измерен.

Според нея мерките, насочени към земеделските производители, не решават проблемите на хлебопроизводството. България произвежда големи количества пшеница, но хлебарите използват брашно, а затруднения изпитват и мелниците.

Вече има производители, които са преустановили дейността си, но Кукушева подчерта, че е рано да се говори за фалити като масово явление. Тя предупреди, че секторът не може да поеме удара за своя сметка. „Не можем да оставим за наша сметка да мине този удар“, каза тя.