В Перу коренните общности се сблъскват с проблема на незаконния добив на злато. Териториите са опустошени, а здравето им се влошава.

Затова и лидери на коренното население призовават политиците да поемат ангажимент за защита на земите им и за развитие на устойчиви икономически алтернативи, тъй като незаконният добив на злато често се ползва с подкрепата на корумпирани представители на властта.

Изправен на сцената в зала на инженерния колеж в Пуерто Малдонадо, град в амазонската част на Югоизточно Перу, лидерът на коренното население Еди Дарикебе, носещ украшение за глава от дълги сини пера и масивно колие от зъби на ягуар, използва възможността, която предоставят предстоящите регионални и местни избори, за да отправи предизвикателство към кандидатите, разказва le monde.

В Мадре де Диос, един от най-големите региони на страната, предизвикателствата са огромни. Тук териториите на коренното население и тези на хора, живеещи в доброволна изолация, съществуват едновременно и понякога се припокриват с концесии за дърводобив, селскостопански дейности и миннодобивни дейности.

Осеян със защитени национални паркове и природни резервати, този регион с изключително биоразнообразие е и сцена на множество, често взаимосвързани, трафикантски дейности: кокаин, дървен материал, злато и трафик на хора.

Тези тайни дейности подхранват постоянното насилие и недоволство сред местните. Незаконният и неформалният добив на злато се превърна в една от най-големите екологични, икономически и социални кризи в Перу.

Тъй като световните цени на златото достигат исторически рекорди, нелегалният добив преживява огромен бум, надминавайки трафика на кокаин като най-печелившата криминална индустрия в страната. Очаква се незаконният износ на злато да достигне колосалните 16-18 милиарда долара. Това е приблизително над половината от общия износ на злато от Перу.

Но това е и екологична катастрофа в Амазония. Незаконните дейности на нелегалните миньори всъщност изсичат и изравнят с булдозери огромни територии от тропическите гори. Само в региона Мадре де Диос са унищожени над 140 000 хектара джунгла. Манията по златото достигна до недокоснатите до момента северни региони като Лорето и Укаяли.

За извличането на златото от речните утайки миньорите използват живак. Около 180 тона живак се изхвърлят ежегодно във водните пътища на Перу. Това отравя реките и съответно рибата, която е основна храна за местните.

От друга страна използването на тежки плаващи драги променя коритата на реките, разрушава заливните равнини и превръща части от Амазонка в токсични пустини, осеяни с кални локви. Картелите се преориентираха от отглеждането на кока към нелегалния златодобив поради по-ниския риск и по-високите печалби. Но те оказват терор върху местното население.

Миньорите влизат в защитени природни резервати като националния резерват Тамбопата и в териториите на коренното население. Лидери на местните общности, които се опитват да защитят земите си. Но те често стават жертва на "златната мафия", която не се спира дори пред убийства.

Легалните бизнес също става жертва. Златната мафия често напада обекти на легални международни компании, взривяват инфраструктура и убиват охранители и работници в опит да откраднат ценна руда. Държавата се проваля в опитите да се справи с проблема. Перу стартира програмата Reinfo. Целта е временно да помогне на малките миньори да се регистрират и легализират.

Но системата се превърна в параван за пране на нелегално злато, позволявайки на престъпни мрежи да представят незаконно добития метал като законен продукт и да го изнасят свободно. Идеята е да се спре програмата, но политическата клада се опъва. Неформалните миньори в Перу наброяват около 500 000 души. Те формират масивен и влиятелен електорален блок в бедните селски райони, което прави прокарването на строги регулации изключително трудно за политиците, които се борят за гласовете им.

Оказва се, че в схемите за незаконен износ на злато са замесени съдии, прокурори и бивши политици.Макар перуанската армия и полиция да провеждат постоянни акции за разбиване на нелегалните лагери, тези мерки към момента остават неефективни. Поради рекордно високата цена на златото на международните пазари, миньорите бързо възстановяват разрушените лагери и продължават работа по добива на злато.

Въпреки рисковете. Проблемите на Перу с незаконния добив на злато и "златната мафия" започват в края на 70-те години на XX век. Проблемът бързо ескалира в мащабна криза след 2000 година. Незаконният добив на злато набира скорост заради бедността и липсата на държавна регулация в отдалечени региони на Амазония като Madre de Dios.

След 2000 година световните цени на златото започват рязко да растат, което привлича организирани престъпни мрежи. Добивът бързо се превръща в индустриален и е овладян от "златната мафия". В периода 2010-2020 незаконното злато официално надминава кокаина като най-печелившата криминална индустрия в Перу.

Традиционните наркокартели започват масово да пренасочват капитали и хора от трафика на наркотици към незаконния добив на злато. Оказва се, че рискът е по-малък, а възможностите за лесно изпиране на пари през легалната икономика са огромни. Към днешна дата ситуацията е извън контрол. Въоръжени банди и картели воюват с големите легални минни компании, като взривяват инфраструктура, отвличат и убиват работници.

А държавните мерки не дават резултати. Перу печели над 18 милиарда долара годишно от официалния износ на злато. Приходите от нелегален добив за тази година се очаква да достигнат 16 милиарда долара. Това е ръст от близо 40% спрямо 2025. Златото е един от основните двигатели на перуанската икономика, като заедно с меда съставлява около 60% от целия експорт на държавата. Перу държи над 2,2% от глобалния износ на злато и заема водещо място в Южна Америка по производство.

Най-големите дестинации за перуанското злато са Индия, Канада, ОАЕ и Швейцария.Добивът на полезни изкопаеми като цяло генерира около 10% от брутния вътрешен продукт на Перу. Но "златната мафия" отнема голяма част от печалбата за държавната хазна. Няма официални данни за точния общ брой на убийствата в Перу, извършени от "златната мафия".

Нивата на насилие са концентрирани главно в регионите с най-големи незаконни залежи, където убийствата рязко нарастват през последните години.Доклади на неправителствени организации показват, че нивата на убийства там са до 10 пъти по-високи от средните за страната. В най-засегнатите от златната мафия райони са регистрирани стотици убийства - в Патаз те достигат 294 случая, в Ананеа - 159, а в Инамбари (Madre de Dios) - 129 убийства.Само в Патаз, заради сблъсъци между картелите и атаки срещу законни минни концесии от 2023 година досега са убити над 100 души.

Това включва знакови масови екзекуции.Нарастващото влияние на престъпните мрежи, свързани с рекет и незаконни мини, повиши общото ниво на убийствата в Перу до 10,7 на 100 000 жители, като в страната се регистрират средно по 221 убийства на месец. И всичко заради златото. Защото животът в Перу не е ценност. Ценност е златото и парите, съпътстващи добива му.