По време на срещата в последната минута в понеделник между президента Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху Тръмп обяви, че САЩ ще се срещнат директно с Иран на 12 април, за да обсъдят потенциално споразумение за ядрената програма на Техеран, пише Responsible Statecraft.

Преди това изявление Иран обяви, че е готов да участва в непреки преговори със САЩ относно възможността за предоговаряне на ядрена сделка. Когато репортерите поискаха повече информация относно тези неразкрити досега планове за директна среща, които Техеран все още не е потвърдил, Тръмп просто повтори, че разговорите ще бъдат на „почти най-високо ниво“ и „в събота“.

„Всички са съгласни, че сключването на сделка е за предпочитане пред извършването на очевидното“, каза Тръмп, споменавайки косвено възможността за преки американски военни действия срещу Иран, отдавнашна цел на Нетаняху. Неотдавнашното разполагане на американски военни - най-вече бомбардировачи B-2 в Диего Гарсия и допълнителни средства в източното Средиземноморие - предполага, че планирането за извънредни ситуации е в ход.

„Мисля, че всички са съгласни, че сключването на сделка би било за предпочитане пред очевидното“, добави той. „И очевидното не е нещо, в което искам да участвам или, честно казано, в което Израел иска да участва, ако могат да го избегнат.“

Преди срещата Израел изрази загриженост , че Вашингтон може да се ангажира отново с Техеран, без да получи достатъчно гаранции за ограничаване или прекратяване на ядрената му програма или ограничаване на регионалните му дейности, особено в Сирия и Ливан.

Съобщава се, че екипът на Нетаняху е настоявал за по-тясна координация с администрацията относно потенциални червени линии, като

същевременно е обсъждал засилено сътрудничество за противовъздушна отбрана, включително скорошни доставки на системи THAAD и Patriot.

По време на пресконференцията няколко журналисти притиснаха Тръмп за повече информация относно протекционистката търговска политика на неговата администрация, включително митата от 17%, наложени от САЩ върху израелските стоки.

На въпрос дали те могат да бъдат намалени, Тръмп възрази, като отговори: „Ние помагаме много на Израел, даваме им четири милиарда долара годишно“ и призна, че сумата, която САЩ изпращат годишно на Израел, е сред най-високите. „Ние се грижим добре за нашите приятели“, заключи той.

Митото от 17%, наложено от администрацията на Тръмп върху израелския износ, създаде широко безпокойство сред икономическите сектори на Израел. Дори след като Израел премахна митата върху американски стоки в опит да избегне митата на Тръмп, администрацията отказа да освободи Израел. Израелска производствена асоциация изчисли, че тарифите ще доведат до спад от 2,3 милиарда долара в израелския износ всяка година, както и възможна загуба на 18 000 до 26 000 работни места.

Въпреки нежеланието на Тръмп да вдигне митата, Тръмп и Нетаняху демонстрираха чувство на приятелство, като Тръмп фалшиво заяви, че „този човек работи много усилено, за да измъкне заложниците, надявам се, че ще бъде оценен“, въпреки изобилието от доказателства, че Нетаняху дава приоритет на бомбардирането на Газа пред спасяването на израелски заложници. Нетаняху отговори: „Имам добър партньор“.

Във встъпителните си бележки Нетаняху заяви, че желае да позволи на палестинците да напуснат Газа, повтаряйки плана на Тръмп - излъчен по време на февруарското посещение на Нетаняху , когато той стана първият чуждестранен лидер, приет от Тръмп в Белия дом след встъпването му в длъжност - да премахне всички палестинци от Газа. Противно на неотдавнашните доклади, Нетаняху твърди, че Израел не пречи на палестинците да напуснат анклава.

Нетаняху изглежда се опитва да смекчи тона си относно етническото прочистване, като набляга на „доброволното“ отстраняване. В този смисъл правителството му вече е създало нова агенция , за да помогне за улесняването на емиграцията на палестинци, които желаят да напуснат Газа, докато армията му разширява окупацията на територията, причинявайки още повече разрушения и я прави необитаема.

Съобщението на Нетаняху за планове за създаване на така наречения „ коридор Мораг “ в южната част на Газа – контролирана от Израел зона, предназначена да раздели анклава – предизвика критики за институционализиране на фрагментацията под претекст за повишаване на сигурността.

В същото време ситуацията на Западния бряг остава напрегната след убийството на 14-годишния Амер Мохамад Саада Раби , палестински американец, смъртоносно прострелян от израелските сили по време на нападение над град Бейт Рима, както и убийството на 15 хуманитарни работници от израелските сили в Газа.

Според скорошно проучване 70 процента от израелците искат Нетаняху да подаде оставка. Той трябваше да се яви в понеделник и сряда в Окръжния съд на Йерусалим поради продължаващите му опити да избяга от съдебно преследване за корупция и измама. Пътуването на Нетаняху до Вашингтон в последната минута последва посещение в Будапеща, което накара премиера Виктор Орбан да започне процеса за оттегляне на Унгария от Международния наказателен съд, за да избегне правното си задължение да задържи Нетаняху като издирван военнопрестъпник.

По време на брифинга журналист попита за реакцията на палестински американци, които са гласували за Тръмп, защото са вярвали, че той ще сложи край на войната в Газа. „Бих искал да видя войната да спре“, отговори Тръмп, добавяйки, че се надява това да стане скоро, но след това се пренасочи към обсъждане на американската бомбардировъчна кампания срещу хусите в Йемен, както и плановете си да предостави на Пентагона бюджет от трилиони долари, най-големият досега. Въпросът на журналиста остана без отговор.

Автори:

Сафиа К. Саути

Сафиа е студентка в Columbia Law и Quincy Institute Middle East, с опит в Amnesty, Human Rights Watch и Международния център за преходно правосъдие. Тя се фокусира върху международното право, политиката в Близкия изток и механизмите за алтернативно правосъдие.

Анел Шелайн

Анел Шелайн, д-р, е научен сътрудник в програмата за Близкия изток в Института за отговорно държавно управление Куинси. Преди това тя е служила като служител по външните работи в Бюрото за демокрация, права на човека и труда по близкоизточните въпроси (DRL/NEA) към Държавния департамент на САЩ, преди да подаде оставка през март 2024 г. в знак на протест срещу безусловната подкрепа на администрацията на Байдън за израелските военни операции в Газа.