Евродепутати умуват как да запълнят дупка от 310 млн. евро, която може да струва на данъкоплатците по 23 млн. евро годишно

Режат наполовина пенсиите на бивши служители на Европейския парламент, които досега са се възползвали от разточителна схема за допълнително осигуряване, носеща им хиляди евро месечен доход, съобщи европейското издание на “Политико”.

Свиването на разходите е част от плана на висши еврокомисари, които умуват как да избегнат краха на остарялата пенсионна система. Повече от 900 души, включително бивши евродепутати, подкрепящи Брекзит, и няколко настоящи еврокомисари продължават да получават хиляди евро месечни приходи от допълнителния пенсионен фонд на парламента.

Схемата е наследена. Създадена е през 1990 г. и е действала в продължение на две десетилетия, преди да бъде затворена за нови членове през 2009 г. На нейно място тогава бе въведена единна пенсионна схема. Спирането на вноските на законодателите преди 14 г. отчасти е причина за тежкото положение на фонда сега.

На среща при закрити врата в понеделник най-високопоставените депутати от ЕС, отговарящи за финансите на институцията, се съгласиха да намалят изплащанията на бенефициентите с 50%, да повишат допустимата възраст от 65 на 67 г., да замразят годишното увеличение на плащанията, свързано с инфлацията, и да поканят повече бенефициенти да приемат еднократно изплащане на по-голяма сума и да се откажат от пенсионната схема.

Очаква се този ход да удължи живота на фонда до втората половина на 2027 г. и да намали дупката от 310 млн. до около 86 млн. евро. Отлага се вземането на окончателно решение дали да се стигне до фалит след няколко години, или да бъдат взети пари от данъкоплатците. Това ще се дискутира след изборите за ЕС през 2024 г. Без тези мерки средствата на фонда щяха да се изчерпат в началото на 2025 г., а данъкоплатците в ЕС щяха да са принудени да поемат нови задължения на стойност 310 млн. евро, или по 23 млн. от годишния бюджет в следващите 14 г.

“Тези членове се посветиха на години лоялна служба в ЕП и са огорчени от начина, по който ги третират”, заяви председателят на фонда Стивън Хюз, според когото дружеството е било управлявано добре от частна компания в Страсбург, но е трябвало да работи без никакви приходи от 2009 г. насам.

На този фон зеленият вицепрезидент на парламента Хайди Хаутала заяви, че фондът е трябвало да бъде прекратен преди години, и призова комисари като висшия дипломат Жозеп Борел доброволно да се оттеглят от схемата, за да я облекчат.