Преките физически щети от военния конфликт в региона вече надхвърлят 200 млрд. долара, като ударът е концентриран най-вече върху критичната енергийна и транспортна инфраструктура в страните от Персийския залив. Според доклад на Allianz Trade общите икономически загуби за държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) ще достигнат 790 млрд. долара до 2030 г. под формата на пропуснато производство и забавен растеж спрямо предвоенните прогнози.

Най-тежко пострадаха икономиките с пряка зависимост от Ормузкия проток - Кувейт, Катар и Бахрейн, където бяха поразени над 80 енергийни обекта, а една трета от тях понесоха тежки разрушения. Ударите и блокадите засегнаха ключови пристанища и летища. За 2026 г. се очаква спад на регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) от 4,0%, като секторът на въглеводородите се свива с 8,5%, а търговията - с 5,5%.

За Саудитска Арабия Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира годишно свиване на икономиката от 3,3%. Цената на държавния дълг също расте, като суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) скочиха с 80% за Бахрейн и с 58% за Катар.

Негативните ефекти обхващат редица сектори. Туристическият поток в региона спадна с 22% на годишна база през първата половина на 2026 г., а жилищният пазар в Дубай отбеляза корекция от 10,2% спрямо пика си през януари. Поскъпването на храните удвои регионалната инфлация до 2,6%, с най-високи стойности в Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ) от по 4,5%.

На този фон саудитският петролен гигант Aramco отчете 34,6% ръст на нетната печалба за третото тримесечие, подкрепен от по-високите световни цени на петрола.

Войната нанася и тежък фискален удар, натрупвайки бюджетен дефицит от 475 млрд. долара за периода 2026-2030 г. Финансовият недостиг, набъбващ до 722 млрд. долара заедно с падежите по дългове, ще се покрива чрез нови облигационни емисии за 301 млрд. долара, изтегляне на 125 млрд. долара от валутните резерви и 90 млрд. долара от суверенните фондове.

Същевременно правителствата репатрират около 120 млрд. долара задгранични активи за вътрешни нужди.

Кризата преначертава икономическата карта на региона. Приоритетите се изместват от амбициозните мегапроекти към сигурността и устойчивостта. Монархиите планират разходи между 380 и 400 млрд. долара до 2030 г. за отбрана, електроенергийни и водни системи, центрове за данни с изкуствен интелект и нови трасета към Червено море, заобикалящи Ормуз.

Това разкрива пазар за около 160 млрд. долара за частни и чуждестранни инвестиции в новата стратегическа мрежа.