Критично състояние на украинската енергетика преди зимата, ограничени ресурси на Киев за продължаване на бойните действия и бързо нарастващо руско военно производство. Това са трите признака, по които външният министър на Беларус Максим Риженков съди, че войната в Украйна може скоро да приключи. В интервю за германския Berliner Zeitung той определя прекия диалог между Вашингтон и Москва като един от ключовите фактори за бързо уреждане на конфликта.

Ева Пели (Éva Péli), Berliner Zeitung, Германия, 10 ноември 2026 г.

В началото на ноември 2026 г. Четвъртата международна конференция за евразийска сигурност в Минск събра над 800 участници от 50 държави. В центъра на вниманието бе преди всичко създаването на самостоятелни съюзи и обединения, основани на общи ценности, извън западните институции.

В ексклузивно интервю за Berliner Zeitung външният министър на Беларус Максим Риженков обяснява защо смята, че конфликтът в Украйна може скоро да приключи, каква ключова роля отрежда на САЩ и как новата „Харта на многообразието и многополюсността“, преговорите по която ще започнат през декември в Минск, трябва да положи основите на собствен модел за континента.

Максим Риженков е беларуски политик и дипломат. От юни 2024 г. е министър на външните работи на Беларус. Преди това е заемал различни длъжности в беларуското външно министерство, в дипломатически представителства и в президентската администрация.

– Г-н Риженков, при откриването на Международната конференция за евразийска сигурност в Минск президентът Александър Лукашенко заяви, че конфликтът в Украйна вероятно ще приключи в рамките на няколко месеца. Как беларуското външно министерство оценява тази прогноза? Споделяте ли тези очаквания?

– Мислим и действаме в съзвучие с нашия президент. Щом той казва това, ние, разбира се, споделяме мнението му. Нещо повече, силно се надяваме да стане именно така.

Ако ми позволите да изкажа личното си мнение, извън ролята ми на министър, който изцяло подкрепя президента, и аз имам усещането, че този конфликт скоро ще приключи. Сега има много сигнали и се случват конкретни неща, които показват, че този момент наближава.

Първо, състоянието на украинската инфраструктура и енергетика в навечерието на отоплителния сезон е критично. Това създава сериозни предпоставки за нарастване на недоволството сред населението.

Второ, ресурсите на Украйна за продължаване на бойните действия са ограничени. Постоянната подкрепа от Европейския съюз и НАТО вече не може да реши икономическите проблеми на Украйна.

Освен това виждаме с какви сериозни трудности се сблъскват икономиките на самите страни от ЕС, особено при поддържането на социалната инфраструктура и решаването на социалните проблеми. Ясно свидетелство за това са многобройните протести във Франция, Испания, Белгия и други страни от ЕС, чиито участници са недоволни от политиката на правителствата си.

Трето, военнопромишленият потенциал на Русия нараства много бързо. Тук е уместна известната поговорка: руснаците бавно впрягат, но бързо карат. Предимството в промишлеността става все по-очевидно.

Разбира се, опитът от последните години показва и друго. Водещите държави невинаги се ръководят от логиката. Понякога са готови да разорят цяла страна само за да докажат, че уж са победили.

Много западни политици, които са обвързали цялата си политическа съдба с противопоставянето на Русия, вероятно ще трябва да сложат край на кариерата си, ако конфликтът приключи при руските условия. Те ще трябва да отговарят за пропилените години и за неблагоприятните процеси в собствените си страни.

– Каква роля отрежда вашето външно министерство на прекия диалог между Вашингтон и Москва?

– Това е един от ключовите фактори за бързо уреждане на конфликта. Въпреки всички амбиции на европейците най-съвременните западни оръжия идват от САЩ. Видяхме, че щом възникнаха проблеми със „Старлинк“, на украинския фронт веднага се появиха сериозни затруднения, които засегнаха всичко от системите за противодействие на дронове и противовъздушната отбрана до ракетите с голям обсег. Без американските оръжия Украйна просто няма шанс да постигне уреждане на конфликта при своите условия.

От друга страна, благодарение на икономическата си мощ и външнополитическото си влияние САЩ могат да наложат вземането на важни решения. Доналд Тръмп често принуждава други страни да направят компромис само със заплахата, че ще въведе мита, ограничения или ембарго. В резултат много държави се съобразяват с позицията на САЩ, включително за да не предизвикват излишно Вашингтон.

Това важи особено за страните от Азия и Латинска Америка, които нямат преки интереси в Украйна. Ако виждат, че САЩ последователно се стремят към мир, едва ли ще заемат противоположна позиция.

Разбира се, развитието на ситуацията зависи и от Европейския съюз, от финансовите му ангажименти и политическата му подкрепа. Постоянните доставки на техника дават на Зеленски надежда, че ще успее да задържи позициите си още известно време.

Но само подкрепата на европейските държави, без американски оръжия и финансиране, не дава на Украйна шанс за успех. Още повече че финансовите възможности на ЕС ще намаляват, тъй като все повече страни са принудени да насочват ресурси към решаването на собствените си вътрешни проблеми.

– Какви конкретни резултати очаква Минск от изработването на „Евразийската харта на многообразието и многополюсността през XXI век“ и какви трудности виждате?

– Не виждаме никакви трудности. Не принуждаваме никого да приема тази харта. За разлика от ЕС или НАТО тук няма условия за присъединяване. Присъединяването към нашата харта е изцяло доброволно и документът не предвижда никакви задължения.

Става дума за набор от принципи, който отразява духа на интеграция на евразийския континент, споделян от повечето държави в него. Тези принципи определят отношенията между страните и очертават рамката на модела за развитие на нашия суперконтинент.

Необходимостта от такъв документ възникна, защото преди разчитахме изцяло на ООН. За съжаление днес нормите и разпоредбите на Устава на ООН на практика не се прилагат.

Не работят и механизмите на Съвета на Европа и на ОССЕ. В редица случаи тези организации се превърнаха в инструмент за натиск върху неудобните държави, докато западните страни остават глухи за критиките към тях.

Ако на Запад липсват необходимите условия за това, в Голяма Евразия трябва да създадем прозрачни правила, които да насърчават развитието на всички държави и същевременно да укрепват сигурността, стабилността и сътрудничеството.

Първо, Хартата поставя ударение върху многообразието. Не искаме да вкарваме всички в една и съща рамка, както става в ЕС. Има различни пътища за политическо и икономическо развитие, обусловени от особеностите на всяка страна, например от това дали има излаз на море, с какви природни ресурси разполага или каква е числеността на населението ѝ.

Силата е в това многообразие, защото то позволява да се избират различни пътища и създава условия за здравословна конкуренция.

Второ, става дума за културното многообразие и за уважението към духовните и културните традиции на народите на нашия континент, включително към традиционните семейни ценности. Ние сме против налагането на едни и същи универсални стандарти на всички чрез инструментите на „меката сила“ или чрез отделни неправителствени организации.

Ние сме различни и не можем да станем еднакви, без да загубим идентичността си. Ако един народ се откаже от основополагащите си ценности в полза на уж универсални ценности, той престава да бъде себе си.

Международната конференция за евразийска сигурност в Минск е учредена през 2023 г. по инициатива на беларуското ръководство. Тя се представя като евразийска алтернатива на западни формати като Мюнхенската конференция по сигурността.

Оригиналната публикация в Berliner Zeitung