Обединеното кралство обяви климатичната криза за въпрос от първостепенно значение за националната сигурност и назначи специален дипломатически представител по време на срещата на върха на ООН за климата COP31 в турския курорт Анталия. Британският министър-председател Анди Бърнам потвърди ангажимента на страната си за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година пред пленарната зала на форума. Събитието премина под знака на драматични призиви от лидерите на уязвимите островни държави за незабавна финансова помощ срещу покачването на морското равнище и екстремните метеорологични явления.

Британският премиер бе единственият лидер от групата на Г-7 с лично присъствие на конференцията в Турция. Държавните глави на САЩ, Китай и Индия отклониха участие във форума, оставяйки трите най-големи икономики без висше представителство. В своето обръщение Бърнам обяви назначаването на Мадлин Алесандри, председател на Съвместния разузнавателен комитет, за специален пратеник по климатичната сигурност.

"Климатичната криза не е далечна заплаха, тя засяга живота и поминъка на хората навсякъде по света. Зависимостта от изкопаеми горива и конфликтите на два континента доведоха до рекорден скок в сметките за енергия", заяви Бърнам.

Лидерите на островните държави определиха последиците от затоплянето като въпрос на физическо оцеляване. Вицепрезидентът на Сейшелските острови Аликс Себастиан Пилей подчерта, че страната понася щети за милиони долари от бури и наводнения, въпреки минималния си принос към глобалните емисии.

"За Сейшелите действията за климата не са просто екологичен приоритет, а фундаментален въпрос за националната ни сигурност и нашето оцеляване", посочи Пилей.

Той настоя за спешно попълване на фонда на ООН за компенсиране на щетите с цел предпазване на уязвимите държави от дългова криза. Премиерът на тихоокеанския остров Ниуе Далтън Тагелаги отчете повишаване на температурата на водата в океана с над три градуса спрямо обичайните норми. Премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф припомни катастрофалните наводнения от 2022 година и настоя за реални плащания от развитите индустриални държави. Президентът на Маршаловите острови Хилда Хайне определи добива на изкопаеми горива като пряка заплаха, а премиерът на Барбадос Миа Мотли съобщи за 70 процента спад в изпълнението на международните финансови обещания.

Конференцията съвпадна с публикуването на доклад на независимата организация Climate Action Tracker, според чиито данни глобалните действия за климата са в пълен застой през последните пет години. Анализаторите предупреждават, че без нови мерки планетата се насочва към затопляне с 2.6 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха до края на века.

Във Великобритания правителството среща критики за одобрените газови проекти в Северно море като находището "Джакдоу" и възможното свиване на целите за електрически превозни средства. Непосредствено преди визитата в Турция Лондон обяви държавно подпомагане за проект за вятърни паркове край Норфолк на стойност 12 милиарда паунда. Работната програма на Бърнам в Анталия включва среща с бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва за обсъждане на опазването на тропическите гори в Амазония.