Препоръчват допълнителни трайни ограничения на разходите за около 1,4 млрд. евро

Приходите от данъчните и осигурителните мерки в проектобюджета за 2027 г. са надценени с над 600 млн. евро, а очакваният ефект от някои от тях е значително по-малък от прогнозирания от Министерството на финансите. Това е една от основните критики на Фискалния съвет в становището му за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г.

Според оценката на институцията заложените от финансовото министерство допълнителни приходи от мерките възлизат на 1,926 млрд. евро, докато собствените изчисления на съвета показват около 1,30 млрд. евро. Особено голямо е разминаването при еднократния данък върху свръхпечалбите. От него правителството очаква да събере 800 млн. евро, докато симулацията на Фискалния съвет сочи постъпления от едва около 211 млн. евро. Така този данък формира 42% от общия прогнозен ефект на приходните мерки според разчетите на Министерството на финансите.

Надценени са и очакванията за приходите от осигуровки и електронно фактуриране през 2028-2029 г. Според Фискалния съвет разликата между прогнозите на министерството и неговата оценка е между 600 млн. и 1 млрд. евро годишно.

Заради тези рискове и липсата на достатъчно устойчиви ограничения на разходите институцията препоръчва проектобюджетът за 2027 г. да бъде допълнен с трайни мерки за около 1% от брутния вътрешен продукт, или приблизително 1,4 млрд. евро. Според съвета сегашната бюджетна рамка не гарантира с достатъчна вероятност изпълнението на договорения с Европейския съюз корективен път за намаляване на дефицита.

Макар бюджетният проект формално да следва препоръките на Съвета на ЕС, планираната консолидация разчита на еднократен данък, приключването на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), клаузата за отбрана и тавани на разходите, зад които не стоят конкретни мерки. При тази конструкция прекомерният дефицит се очаква да бъде коригиран едва през последната възможна година, при минимален резерв срещу евентуално забавяне на икономиката. Фискалният съвет очаква такъв риск през 2028 г.

Институцията поставя под съмнение и твърдението, че бюджетът предвижда реално свиване на разходите. Делът им в консолидираната фискална програма трябва да намалее от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. Според съвета това понижение не е резултат от трайна бюджетна консолидация, а основно от приключването на разходите по ПВУ и от нарастването на номиналния БВП.

В номинално изражение общите разходи намаляват с 800 млн. евро, но разходите по сметките за средства от ЕС се свиват с 3,5 млрд. евро, докато националните разходи нарастват с 5,5%, или с 2,7 млрд. евро.

Фискалният съвет отчита още, че еднократните разплащания към общините и Агенция "Пътна инфраструктура", както и националното финансиране по ПВУ, са около 2,15 млрд. евро. Без тях подлежащият дефицит за 2026 г. би бил приблизително 3,9% от БВП. Затова заложеният за 2027 г. дефицит от 3,5% не означава реално подобрение на бюджетната позиция, посочва институцията.

Според оценката, ако се реализират идентифицираните рискове, дефицитът може да остане между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г.

Освен трайни мерки за ограничаване на разходите Фискалният съвет препоръчва да бъде осигурен и буфер от поне 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи за всяка година. Така изпълнението на фискалните правила няма да зависи от една мярка или от използването на клаузата за отбрана.

Институцията настоява и за преразглеждане на еднократния данък върху свръхпечалбите. Ако той остане в бюджета, постъпленията от него трябва да се използват единствено за намаляване на дефицита, а третирането му да бъде предварително изяснено с Европейската комисия.