Внасяме боклук от Италия и Гърция
България 18.03.2009 14:41
От 100 000 до 600 000 тона боклук годишно ще изгаря новият завод за рециклиране на отпадъци на АКБ - Форес в „Полимери” АД - Девня, който трябва да заработи до 3 години. От изгорените отпадъци при 1200 градуса с уникалната шведска високотемпературна технология, ще се произвежда пара и електричество, с което ще се задоволяват собствени потребности.Това заяви във Варна шефът на Българска индустриална група Николай Банев.
Той обясни, че „Полимери” е третият по големина потребител на електроенергия у нас и с изграждането на завода за рециклиране на отпадъците, ще намалят разходите си за пара и електричество.
АКБ Форес се е спрял на шведската технология на фирмата „Юзитол”, заради пълното изгаряне на отпадъците и ниските вредни емиси в атмосферата. Законодателството в Швеция в това отношение е по-строго от това в ЕС и заводите на фирмата са в центъра на населените места, обясни Банев. У нас все още няма нито един такъв завод, докато шведите са потстроили над 30. Вицепрезидентът на „Юзитол” Матиас Филипсон добави, че в Швеция работят съвместно с концерна СААБ, като управляват 3 завода и рециклират по 500 хил. тона отпадъци годишно. Там дори плащат за боклука, за да може да върви производствения процес на пара, електричество и топлоенергия за индустриалния район на Линкьопинг, обясни специалистът.
Себестойността на инсталацията, която ще се изгражда в Девня е за близо 80 млн. евро. За нейното захранване ще бъде привлечен боклукът на Девня, Провадия, Шумен, Добрич и част от битовата смет на Варна, кято няма да може да се преработи от новоизграждащия се завод край Езерово.
Още с началото на проучванията на шведските специалисти станало ясно, че нашият боклук е висококалоричен, като изчисленията сочат, че от изгарянето на 4 тона се полчуава енергия, колкото от 1 тон нефтен продукт. Шведите дори са направили изчисления, ако количествата битови отпадъци у нас намалеят да се внася боклук от Италия и Гърция. За целта може да се използва близостта на Варненското езеро до „Полимери”, коментира Николай Банев.
Предвид актуалнатасветовна икономическа обстановка Българска индустриална група се е преструктурирала и от 11 дъщерни холдинга ги е окрупнила на 4, обясни той. Близо 80 млн. лв. са инвестирани в проекти, които тази година влизат в експлоатация. Ние сме подготвени и най-леко ще преживеем кризата, каза Банев. Той обаче изрази недоволство от начина, по който банковата система у нас работи с бизнеса.
Самият факт, че само 2 % от парите за инвестициите, взети с кредити от АКБ Форес са от българска банка, говори за това. Българските производители са обезпокоени и от инвазията на китайска стока на двойно по-ниски цени на световните пазари. Така например, цената на калцинираната сода се е сринала от 500 на 200 долара за тон, което означава, че до месец и половина китайците ще стъпят и нан ашия пазар. Затова трябва да сме готови и да оптимизираме непрекъснато дейностите си, обясни бизнесменът.
Той обясни, че „Полимери” е третият по големина потребител на електроенергия у нас и с изграждането на завода за рециклиране на отпадъците, ще намалят разходите си за пара и електричество.
АКБ Форес се е спрял на шведската технология на фирмата „Юзитол”, заради пълното изгаряне на отпадъците и ниските вредни емиси в атмосферата. Законодателството в Швеция в това отношение е по-строго от това в ЕС и заводите на фирмата са в центъра на населените места, обясни Банев. У нас все още няма нито един такъв завод, докато шведите са потстроили над 30. Вицепрезидентът на „Юзитол” Матиас Филипсон добави, че в Швеция работят съвместно с концерна СААБ, като управляват 3 завода и рециклират по 500 хил. тона отпадъци годишно. Там дори плащат за боклука, за да може да върви производствения процес на пара, електричество и топлоенергия за индустриалния район на Линкьопинг, обясни специалистът.
Себестойността на инсталацията, която ще се изгражда в Девня е за близо 80 млн. евро. За нейното захранване ще бъде привлечен боклукът на Девня, Провадия, Шумен, Добрич и част от битовата смет на Варна, кято няма да може да се преработи от новоизграждащия се завод край Езерово.
Още с началото на проучванията на шведските специалисти станало ясно, че нашият боклук е висококалоричен, като изчисленията сочат, че от изгарянето на 4 тона се полчуава енергия, колкото от 1 тон нефтен продукт. Шведите дори са направили изчисления, ако количествата битови отпадъци у нас намалеят да се внася боклук от Италия и Гърция. За целта може да се използва близостта на Варненското езеро до „Полимери”, коментира Николай Банев.
Предвид актуалнатасветовна икономическа обстановка Българска индустриална група се е преструктурирала и от 11 дъщерни холдинга ги е окрупнила на 4, обясни той. Близо 80 млн. лв. са инвестирани в проекти, които тази година влизат в експлоатация. Ние сме подготвени и най-леко ще преживеем кризата, каза Банев. Той обаче изрази недоволство от начина, по който банковата система у нас работи с бизнеса.
Самият факт, че само 2 % от парите за инвестициите, взети с кредити от АКБ Форес са от българска банка, говори за това. Българските производители са обезпокоени и от инвазията на китайска стока на двойно по-ниски цени на световните пазари. Така например, цената на калцинираната сода се е сринала от 500 на 200 долара за тон, което означава, че до месец и половина китайците ще стъпят и нан ашия пазар. Затова трябва да сме готови и да оптимизираме непрекъснато дейностите си, обясни бизнесменът.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 17:39 МВнР: България подкрепя новия пакет санкции срещу Русия, но не и срещу руския патриарх Кирил
- 17:30 Димитър Зоров: България има достатъчно мляко за своите продукти
- 17:21 Кабинетът отпуска 8000 евро на семейството на загиналия при потопа в Севлиево мъж
- 17:12 Асен Тутеков ще изпълнява функциите на председател на ДАР до избора на титуляр
- 17:03 Какво ревете за осигуровките на чиновниците? Ами депутатите?
- 16:54 Дания праща 850 войници в Латвия
- 16:44 Номинацията на Меджидиев е погрешен ход според ДБ
- 16:35 Рюте: Европейските съюзници увеличават военния си принос към НАТО