Дзинпин заяви, че Китай и Съединените щати трябва да бъдат партньори, а не съперници

Китайският президент Си Дзинпин пристигна във Вашингтон за тридневна визита по покана на американския държавен глава Доналд Тръмп. Си беше посрещнат от Тръмп на военновъздушната база "Андрюс" в щата Мериленд с рядко прилагана официална церемония, включваща червен килим, почетен караул и военни почести.

В рядък дипломатически жест американският президент наруши 64-годишен протокол, като лично посрещна китайския лидер Си Дзинпин във военната база "Андрюс" в Мериленд. Така Доналд Тръмп демонстрира уважението си към госта, който пристига на тридневно посещение в САЩ.Традицията е спазвана от Белия дом от 1962 г. насам, припомни новинарският канал "Фокс нюз".

Снимки: БТА

Самолетът на Си се приземи на полосата на военновъздушната база "Андрюс". Тръмп го чакаше там, което бе оценено от световните наблюдатели като безпрецедентен жест на уважение, отбелязват агенциите.

В чест на китайския лидер бе строен почетен караул, а на линия бяха и няколко изтребителя, отбелязва АФП.

Според програмата, публикувана от офиса на първата дама, церемонията по посрещането включва прелитане на стелт бомбардировач B-2 Spirit и четири изтребителя F-22 Raptor.

Тази демонстрация имат дипломатическо значение. Китай от години преследва развитието на технология за стелт бомбардировачи. Очаква се Си да види американското военно превъзходство от първа ръка, както руският президент Владимир Путин по време на срещата си на върха с Тръмп в Аляска през 2025 г.

На следващия ден Тръмп и първата дама Мелания Тръмп са домакини на церемония по посрещането на двойката на Държавния етаж в Белия дом, последвана от военен преглед в Розовата градина.

Доналд Тръмп и съпругата му Мелания напуснаха Белия дом, за да отидат лично да посрещнат китайския президент Си Дзинпин при пристигането му на официално посещение в САЩ, предава Би Би Си.

Президентът на САЩ и съпругата му бяха видени да се качват на правителствения хеликоптер Marine One и с него пристигнаха на летището в авиобазата Andrews, за да посрещнат китайския лидер.

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп заяви, че е участвала тясно в планирането на маршрута за посетителите от Пекин. "Бях ангажирана във всеки детайл“, каза тя в интервю за Fox News. Тя казва, че Тръмп е взел решението лично да поздрави Си на летището, "защото имат страхотни отношения“, но тя е участвала и в другите основни компоненти на посещението, като например държавната вечеря. "В плана има много подробности, има протокол, който трябва да се спазва“, каза тя.

Освен церемониите по пристигането в Белия дом, г-жа Тръмп е планирала и посещение в Националния музей на азиатското изкуство "Смитсониън“ със съпругата на Си Дзинпин Пен Лиюан, за да покаже културните връзки между САЩ и Китай. Белият дом съобщава, че забележителното посещение ще завърши с историческа нотка в сградата на Националния архив, където двойките ще разгледат важни национални документи, включително тези, "значими за американско-китайските отношения“.

Би Би Си отбелязва, че китайският президент пристига с "огледална придружаваща делегация“ на тази, която Доналд Тръмп водеше със себе си при посещението в Пекин. Тогава с президента на САЩ бяха собствениците и управителите на най-големите технологични компании на САЩ като Илон Мъск, Дженсън Хуанг, Джеф Безос.

Посещението съвпадна с решението на двете страни да удължат до 10 януари действащото търговско примирие, което предвижда ограничаване на митата и въздържане от нови търговски ограничения. Лидерите ще обсъдят спорни въпроси като търговията, технологичното съперничество в сферата на изкуствения интелект, Тайван и отношенията с Иран, но не се очакват големи пробиви.

В първото си изявление след пристигането си Си Дзинпин заяви, че Китай и Съединените щати трябва да бъдат партньори, а не съперници, и подчерта, че интересите на двете най-големи икономики в света са тясно свързани. Китайският лидер изрази надежда посещението да донесе резултати както за двустранните отношения, така и за световната стабилност.

Анализатори отбелязват, че пищното посрещане е знак за стремеж на Вашингтон и Пекин да запазят стратегически диалог въпреки оставащите сериозни разногласия между двете световни сили.

Китайският президент е на държавно посещение в САЩ за пръв път от 11 години.

Какво ще обсъждат Тръмп и Си

Основните теми на разговорите се очаква да бъдат свързани с търговските отношения, митата, изкуствения интелект и доставките на редкоземни елементи, които са важни за редица високотехнологични производства.

На дневен ред са и международни въпроси, включително войната с Иран, ситуацията около Украйна и Тайван.

Тайван остава един от най-чувствителните въпроси в отношенията между Вашингтон и Пекин. Китай смята острова за част от своята територия, докато САЩ поддържат отношения с Тайван и продължават да одобряват продажби на американско оръжие за острова.

Пекин говори за „стратегическа стабилност“

Преди визитата китайското външно министерство заяви, че Пекин е готов да работи за укрепване на диалога и сътрудничеството със САЩ.

Говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун посочи, че страната му иска да управлява различията по подходящ начин и да допринася за „стратегическата стабилност“ между двете държави.

Според Пекин целта е да се насърчават мирът, стабилността и просперитетът.

След търговската война

Отношенията между САЩ и Китай остават белязани от продължаваща конкуренция в икономиката и технологиите.

След срещата на Тръмп и Си в Пекин през май двете страни постигнаха напредък по някои от договореностите си, но изпълнението им остава неравномерно.

Търговските отношения са сред основните теми на настоящата среща. Китайският износ за САЩ е нараснал с 34,4% на годишна база през август според данни на китайските митнически власти.

Междувременно Вашингтон и Пекин продължават да се конкурират и в сферата на изкуствения интелект и високите технологии.

Какво може да постигне срещата

Очакванията за голям пробив са ограничени, но разговорите имат значение за поддържането на диалога между Вашингтон и Пекин.

За двете страни срещата е възможност да обсъдят спорните въпроси директно и да потърсят начини за управление на различията, без те да доведат до ново рязко влошаване на отношенията.

Визитата на Си е първото му държавно посещение в САЩ от повече от десетилетие. Тя е и третата лична среща с Тръмп след завръщането на американския президент в Белия дом през януари 2025 г.

Очаква се разговорите между двамата лидери да обхванат неотложни глобални и двустранни въпроси – от доставките на редкоземни елементи и търговските търкания до напрежението около Тайван.

Някои критици изразяват безпокойство относно посещението на лидера на Китайската комунистическа партия, като посочеат досието на режима в областта на човешките права и подкрепата му за Иран.

Срещата на върха идва в критичен момент, тъй като както спирането на контрола върху износа на редкоземни елементи от Пекин, така и по-широкото тарифно примирие между САЩ и Китай трябва да изтекат на 10 ноември.

Затова всички погледи са насочени към това дали двете страни ще обявят споразумение за удължаване.

Държавният секретар Марко Рубио защитава държавното посещение на Си на фона на критиките от сенатора Роджър Уикър (републиканец от Мисисипи) за пищните церемонии по посрещането.

„Идеята, че не сме взаимодействали с тях на най-високо равнище, е безотговорна. Това е възмутително. Трябва да го правим“, каза Рубио пред репортери на 23 септември в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

„Това не означава, че нямаме сериозни разногласия. Разбира се, че имаме. Но дори в разгара на Студената война, дори насред заплахата от ядрено унищожение и край на живота на Земята, Съединените щати често поддържат комуникация и срещи с руски представители“, каза той.

На 22 септември Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили към Сената, направи изказване от трибуната на Сената, в което нарече Си „брутален, неизбран и потиснически диктатор“.

Той спомена „подкрепата на ККП за Иран, религиозните преследвания и международната принуда“ и поиска президентът да повдигне тези въпроси пред госта си.

„Президентът би могъл да попита за целите на мащабното военно натрупване на Китай или за явната подкрепа на Китай за Иран“, каза той.

„Това лято излезе информация по всички медии, че Китай е дал на Иран разузнавателна информация от сателитни изображения и че тази информация е довела до смъртта на американски войници.“

Американски законодатели призовават Тръмп да повдигне случаите на несправедливо задържани американци и техните семейства, когато се срещне със Си.

Те също така го притискат да обърне внимание на видни политически затворници в Китай, включително хонконгския бизнесмен Джими Лай.

Очаква се президентът да повдигне тези въпроси по време на срещата си със Си, както е правил и при предишни срещи, каза високопоставен американски служител пред репортери по време на разговор на 18 септември.

Законодателите също искат Си да засегне проблема със свръхкапацитета в Китай, тъй като евтиният износ залива чуждите пазари и заплашва местните индустрии.

„Мисля, че той знае, че има огромен проблем с капацитета и трябва да намери начин да намали вътрешния си капацитет“, каза сенатор Бърни Морено (републиканец от Охайо) пред The Epoch Times.

„В Америка произвеждаме около 10 милиона автомобила. Китай произвежда почти 38 милиона, а вътрешният им пазар намалява с 25 процента. Така че можете да си представите – количеството излишен капацитет е абсурдно. Той трябва да се изправи пред тази реалност.“

Очаква се Тайван да бъде друга ключова точка на напрежение на предстоящата среща на върха между Тръмп и Си.

Пекин изисква Вашингтон да ограничи военната и дипломатическата си подкрепа за острова, като през май предупреди, че неправилното управление на въпроса може да предизвика „сблъсъци и дори конфликти“.

Комунистическият режим в Китай смята демократично управлявания Тайван за своя провинция според своя „принцип за един Китай“, макар че Пекин никога не е управлявал острова.

Въпреки противопоставянето на Си, администрацията на Тръмп не дава сигнал за промяна в политиката на САЩ спрямо острова.

Съединените щати отдавна поддържат „политика за един Китай“, без да признават суверенитета на Пекин над Тайван.

Вашингтон също така отдавна е основният доставчик на оръжие за Тайпе съгласно Закона за отношенията с Тайван.

През декември Съединените щати одобриха оръжеен пакет за Тайван на стойност 11,1 милиарда долара — най-големия досега – за да помогнат на острова да противодейства на нарастващия китайски военен натиск.

Китай отговори, като наложи санкции на 20 американски отбранителни компании и 10 ръководители на 26 декември.

Един от засегнатите ръководители, основателят на Anduril Industries Палмър Лъки, отхвърли този ход, като се подигра със запора върху неговите „несъществуващи китайски активи“.

Китайският лидер Си Дзинпин беше за последно във Вашингтон по време на официалното си държавно посещение през септември 2015 г. Тогава Си беше посрещнат в Обединената база „Андрюс“ от тогавашния вицепрезидент Джо Байдън.

Тръмп пристигна в Пекин през май без посрещане на пистата.

През 1959 г. президентът Дуайт Д. Айзенхауер посреща съветския премиер Никита Хрушчов в тогавашната военновъздушна база „Андрюс“, когато напрежението от Студената война между Съединените щати и Съветския съюз е високо.

През 2008 г. президентът Джордж У. Буш също посреща папа Бенедикт XVI при пристигането му във военновъздушната база „Андрюс“.

По същия начин през 2015 г. президентът Барак Обама посреща папа Франциск на пистата