Тя се обяви за свят, в който мирът е по-силен от войната

Пътят за постигането на мир да бъде дипломацията и преговорите, както и съблюдаването на международното право, в което основната роля се пада на ООН, а Европа допринася за това, беше лайтмотивът в речта на президента Илияна Йотова. Българският президент получи думата да говори пред 81-вата сесия на Общото събрание на Обединените нации веднага след украинския си колега Володимир Зеленски.

Централно място в изказването на Илияна Йотова зае украинският конфликт, ролята на Европа и на ООН за потушаването му, обезпечаването на сигурността на континента и на Черно море, опасността от ядрената надпревара и "безотговорните" удари по ядрени обекти по време на конфликтите.

За войната в Украйна и ролята на Европа

В словото си Йотова изтъкна, че е недопустимо след края на конфликта в Украйна Европа да се окаже пред нова, още по-лоша "студена война". Според нея би било крайно безотговорно, ако това получат европейските граждани след края на военните действия там.

"Необходима ни е визия за "следващия ден" по формулата "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност. От тази най-висока трибуна отправяме апел, който да ни води по пътя към тази цел!", заяви президентът.

Тя беше категорична, че "Европа не може да бъде просто наблюдател". "Трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната. Европа задължително трябва да може да гарантира собствената си сигурност."

Особено място в речта тя отдели на Черно море - от сигурността му като важен морски и търговски път до последиците от военните действия за екосистемите в него. Президентът призова за превръщането му в зона за сигурност.

"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав носят риск от продоволствена криза.

За конфликта в Газа

В изказването си Йотова засегна и ситуацията в Близкия изток. Тя заяви, че е необходимо политическо решение и деескалация.

"В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие. Ние загубихме наш сънародник, който участва в хуманитарна мисия в Газа. Това е недопустимо.", заяви българският президент. Йотова заяви подкрепа за решение с две държави и призова за гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление.

"Оставаме убедени, че единственото устойчиво решение е това за две държави — Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще.", категорична беше Илияна Йотова.

Кризата в Ормузкия проток и ядреното въоръжаване

Президентът засегна и сигурността на международното корабоплаване, включително през Ормузкия проток, както и необходимостта от спазване на международното право и Конвенцията на ООН по морско право. Йотова постави акцент и върху неразпространението и контрола върху оръжията за масово унищожение.

"Сигурността изисква да ограничаваме рисковете, които произтичат от оръжията за масово унищожение и тяхното разпространение. България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.", заяви тя. 

"Подкрепяме свят без ядрено оръжие. Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха ядрената сигурност с безотговорини атаки към ядрени обекти. Сигурността изисква днес да действаме навреме. Това означава по-силна дипломация и диалог, но и ефективен контрол над оръжията", акцентира Йотова. Тя призова изкуственият интелект да не се използва за военни цели, както и Космосът да е територия само за мир и наука.

Визията на България за ООН

Йотова заяви, че България ще продължи да подкрепя силна и активна Организация на обединените нации. "Организация - това означава световен ред на правила от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти. България ще продължи да бъде последователен защитник на този ред и на силна, ефективна и активна ООН.", каза президентът. Тя постави акцент и върху реформата на Съвета за сигурност.

"Днес ООН трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа. Чрез споделени усилия е наш дълг да преобразим света на безпорядък в свят на международно право и устойчив мир. Пактът за бъдещето дава важна посока, но тази посока трябва да бъде подкрепена с реална реформа.", апелира президентът.

Йотова заяви, че България подкрепя разширяването на Съвета за сигурност и в двете категории членство, включително с допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група. Президентът коментира и предстоящия избор на нов генерален секретар на ООН, от който ще зависи в каква посока ще поеме организацията, и благодари на Антонио Гутериш за работата му.

За защитата на общочовешките ценности

Българският президент се спря и на общочовешките ценности, за които България се застъпва, като правата на децата и равнопоставеността на жените.

"Неравенствата по света стават все по-дълбоки", констатира държавният глава. "България подкрепя гарантиране на правото на образование на всяко дете, защита на жените и равни възможности. Нашата цел е общества, в които различията не разделят, а правата и достойнството на всеки човек са защитени", посочи тя. Президентът отбеляза, че "България работи за обществена среда, в която антисемитизмът и езикът на омразата нямат място".

"Свободата на медиите, защитата на журналистите са неотменна част от тази среда, особено във времето на дезинформация", застъпи се тя. Йотова изрази надеждата, че общата цел на всички е да имаме свят, в който мирът, сигурността, правата на човека се подкрепят и допълват, а международното право защитава човешкото достойнство.

"Нека гарантираме, че ООН е не само трибуна за обсъждане на кризи, но и двигател за тяхното предотвратяване и мирно решаване. Защото бъдещето не принадлежи непременно на най-силните, а на онези, които умеят да градят доверие. Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да завещаем на бъдещите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от конфронтацията, диалогът - по-силен от езика на омразата, а мирът - по-силен от войната. И България е готова да даде своя принос към този свят - не просто като потребител на сигурност, а като неин създател", завърши изказването си Илияна Йотова подаплодисменти.