Велика сряда е - третият ден от Страстната седмица. Православният свят си припомня едни от последните събития преди страданията на Господ Иисус Христос, как в разкаянието си една блудница измила краката му със сълзите си, изляла драгоценен елей върху главата му в знак на почит. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. В отговор на негодуванието, че мирото е скъпо и с парите от продажбата му можело да се помогне на сиромаси, Христос отговорил: "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате"и допълнил, че делото на жената ще бъде разгласено по цял свят.

В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния й прелом, той замислил предателство.

Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че то можело да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси. 

Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена постъпила правилно, защото стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро.

Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата й и да я очисти, за да не греши повече. И Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание.

А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му.