Въпреки намерението на правителството на премиера Желязков за разширение на ПАВЕЦ „Чаира“, това не може да се случи в обозримо бдеще. Причините са две

Първата: по време на кабинета „Петков“ проектът е блокиран от „зелените“ Сандов и Белев – тогава министър и заместник-министър.

През 2017 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) приема оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), необходима за реализацията на проекта.

Противопоставяне от страна на еколозите

ОВОС веднага е обжалвана от зелена неправителствена организация – сдружение „Балканка“, което е част от коалицията „За да остане природа в България“ и партията „Зелено движение“. Жалбата е подписана от Димитър Куманов, екоактивист и председател на сдружението.

През 2018 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата, с което ОВОС влиза в сила, и започва процесът по проектиране на язовир „Яденица“.

Влияние на новото ръководство на МОСВ

През декември 2021 г. МОСВ е поето от еколозите Борислав Сандов и Тома Белев. Куманов е назначен за главен съветник по околната среда. Неговата позиция, подкрепена от "Сдружение Балканка", е категорична: "Не трябва да се изграждат нови язовири и водопроводи." Вследствие на това започват действия за спиране строителството на язовир "Яденица".

Новата стратегия за блокиране

Проектът е включен в защитена територия, наречена "Ниска Рила", аналогично на случая с тунела под Шипка, който беше блокиран след вкарването му в природен резерват. По този начин се осуетява реализирането на жизненоважни инфраструктурни проекти, включително и язовир "Яденица".

Зона Ниска Рила, в която попада язовирът, е приета от Министерство на околната среда и водите, когато министър е Борислав Сандов, а заместник министър е Тома Белев. Зоната е одобрена от Министерския съвет на Кирил Петков през 2022г.

Учудващото в случая е, че по това време същият Министерски съвет приема програма на  министерство на енергетиката  за модернизация и увеличаване на капацитета на ПАВЕЦ Чаира. Най -важната част от нея  е строителството на язовир Яденица.

Мотивите на еколозите са, че язовирът би навредил на популацията на рибата  Главоч, въпреки че тя е разпространена в цяла Европа и на Балканите.

Втората:

вропейската комисия е забранила на Европейската банка з"СПЕЦИФИЧНИТЕ И ПОДРОБНИ ЦЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ПО НАТУРА"а възстановяване и развитие да финансира разширението на ПАВЕЦ Чаира, защото страната ни все още не е изготвила изцяло . Тяхната липса дава основание на Брюксел да блокира парите.

Изготвянето на СПЕЦИФИЧНИТЕ ЦЕЛИ е започнало още през 2021 г. Основната спънка за бавния процес е:

1. Защитените зони в България са много на брой – общо над 340 по Директивата за птиците и местообитанията.

2. Процедурите са много скъпи и трябва да се осигурят милиони, независимо дали бюджетни или евросредства.

3. Изисква се голям научен потенциал и много на брой експерти, а у нас няма достатъчно.

4. Проблем, който не е за пренебрегване – времето за изработването им. Необходимо е за всички растителни, животински видове и птици да се събират и анализират теренни данни (трябва да се обходят всички зони), включващи четирите годишни времена – пролет, лято, есен и зима.

5. Трудности създават и конкурсите, по които се избират фирмите за изработване на целите, а те са задължителни. Още повече – тяхното обжалване на две съдебни инстанции.

Източник: ekonovini.bg