Да пазим ТЕЦ-вете от „Зелената сделка“ и зелената мафия на уж загрижените за природата екологични НПО

Наши и чужди медии бият тревога за това, че европейските хранилища на природен газ са празни. Нещо повече, нивата на резервите са толкова ниски, че постигат нови исторически рекорди.

На пръв поглед въздържането от по-сериозни покупки на газ в този момент е обяснимо. Конфликтът между САЩ и Иран затвори Ормузкия проток и по този начин изстреля в космоса цените на енергоносителите. През последните няколко месеца са спаднали драстично, както резервите на газ, така и тези на петрол, тъй като ключови потребители се въздържат да купуват традиционните за тях количества. Много голяма роля за задържането на цените по този начин играе и глобалният лидер Китай.

Но комунистическият колос със своите огромни валутни и всякакви други резерви вероятно може да издържи поне тази предстояща зима в условия на война в Близкия изток. Според експерти в сектора на това трудно биха издържали дори САЩ, а какво остава за Европа.

Старият континент и особено Европейският съюз е „енергийно клекнал“ от двойния удар на „Зелената сделка“ и войната в Украйна. На този фон ситуацията в Близкия изток изглежда като „последен пирон в ковчега“ на европейската енергетика. Ако няма радикално и окончателно мирно решение между Иран и САЩ до началото на зимата, цените на всички енергоносители могат да счупят много и дългогодишни рекорди. Европа няма газ, няма петрол, сушата удря ядрената енергетика, а сама се отказва от единствения източник на енергия, който дава на континента поне минимална енергийна независимост – въглищата.

Но европейците особено в западната част на континента все още са достатъчно богати и могат да преживеят една по-скъпа зима. Вместо да ги мислим, далеч по-практично ще бъде да си направим сметката какво ще се случи със зимата в България, ако войната в Близкия изток не приключи скоро и окончателно.

През изминалата зима българските домакинства усетиха едни много по-различни сметки за тока. Със сигурност цените на т. нар. промишлен ток бяха доста по-високи, но българската държава традиционно в последните 35 години е повече социална за „бизнеса“, отколкото за домакинствата, и българските стопански субекти получиха отново традиционните компенсации за скъпата електрическа енергия.

Но именно ситуацията от преди вече половин година трябва да бъде за нас сигнал, че имаме проблем. Затова е важно да си дадем ясна сметка откъде дойдоха пиковите цени и какво можем да очакваме само след няколко месеца. Както обичат да казват героите в „Игра на тронове“ – зимата идва.

Макар денят през зимата да е по-къс, през тази част от денонощието, в която има някаква светлина, фотоволтаичните централи, от които вече имаме твърде много, произвеждат съществени количества енергия и системата заедно с тока от Козлодуй се балансира. Проблемът идва вечер, когато едновременно със спирането на производството от слънчевите централи идва пикът на потреблението.

Тази година през януари и февруари българската енергийна система компенсира дефицита на ток в тези часове с внос от гръцки газови централи. Естествено, токът от тези централи идва на доста по-висока цена, което всички потребители усетиха през своите сметки.

Тук идва тънкият момент, в който трябва да се замислим какви ще бъдат цените на електрическата енергия от тези газови централи, ако нямаме траен мир в Близкия изток и Ормузкият проток остане затворен. Новите цени на газа ще означават и съвсем нови сметки за ток, нови дори спрямо тези от миналата зима. Разбира се, това няма да е толкова фатално, ако поне нивото на река Дунав се вдигне и ядрената енергетика в района се стабилизира.

Но в каскадата от апокалиптични сценарии, както ние, така и цяла Европа, имаме само един изход – трябва да се държим за въглищата. Да пазим нашите топлоелектрически централи от „Зелената сделка“ и зелената мафия на уж загрижените за природата екологични НПО. Те натрупаха достатъчно пари, за да изкарат много зими на топло и много лета по елитни курорти. Да му мислим ние.

Източник: Център за конкурентна икономика и индустрия