В евро са деноминирани 81.2% от брутните външни задължения

Брутният външен дълг в края на декември 2023 г. (по предварителни данни) възлиза на 45 069.1 млн. евро (47.9% от БВП), което е с 820.2 млн. евро (1.9%) повече в сравнение с края на декември 2022 г. (44 248.9 млн. евро, 51.6% от БВП), съобщи БНБ в своя месечен анализ. Националната банка отбелязва, че съотношенията са при БВП в размер на 94 093 млн. евро за 2023 г. (по нейна прогноза) и 85 799.4 млн. евро за 2022 г. (по данни на НСИ от 19 октомври 2023 г.).

По матуритет

В края на декември 2023 г. краткосрочните задължения са 7971.9 млн. евро (17.7% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се понижават с 879.3 млн. евро (9.9%) спрямо декември 2022 г. (8851.2 млн. евро, 20% от дълга, 10.3% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 37 097.2 млн. евро (82.3% от брутния дълг, 39.4% от БВП), като се повишават с 1699.5 млн. евро (4.8%) спрямо края на декември 2022 г. (35 397.7 млн. евро, 80% от дълга, 41.3% от БВП).

Към края на декември 2023 г. 27 914.3 млн. евро (61.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 81.2% от брутните външни задължения, при 80.5% година по-рано.

По институционални сектори

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на декември 2023 г. е 10 888.1 млн. евро (11.6% от БВП). Спрямо края на декември 2022 г. (8876.8 млн. евро, 10.3% от БВП) той нараства с 2011.3 млн. евро (22.7%).

В началото на ноември България набра нов дълг от малко повече от 2 млрд. евро, разпределен в две емисии, съответно с падеж след 7,5 години и 12,5 години.

Външните задължения на Централната банка са 2068.9 млн. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 15 млн. евро (0.7%) спрямо края на декември 2022 г. (2083.9 млн. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6951.4 млн. евро (7.4% от БВП). Те нарастват с 404.7 млн. евро (6.2%) спрямо края на декември 2022 г. (6546.8 млн. евро, 7.6% от БВП).

Външните задължения на Други сектори (фирмени дългове, но поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) са 11 582.4 млн. евро (12.3% от БВП). Те намаляват с 1223 млн. евро (9.6%) спрямо същия месец на миналата година (12 805.3 млн. евро, 14.9% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 578.4 млн. евро (14.4% от БВП) в края на декември 2023 г., което е с 357.7 млн. евро (2.6%) по-малко спрямо края на декември 2022 г. (13 936.1 млн. евро, 16.2% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 30.1% към края на декември 2023 г., при 31.5% година по-рано.

За януари - декември 2023 г. общият нетен поток* е положителен, в размер на 1097 млн. евро (1.2% от БВП) при положителен поток от 4035.9 млн. евро (4.7% от БВП) за януари - декември 2022 г.

Нетният външен дълг в края на септември 2023 г. е отрицателен в размер на 29 953 млн. евро (31.8% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 5231 млн. евро (21.2%) спрямо края на септември 2022 г. (отрицателна стойност от 24 722 млн. евро, 28.8% от БВП). Намалението е в резултат от нарастването на брутните външни активи с 4930.1 млн. евро (7.2%) и намалението на брутния външен дълг с 301 млн. евро (0.7%).

БНБ пояснява, че нетният външен дълг се пресмята като разлика между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, изчислени на база тримесечните данни за международната инвестиционна позиция. Брутните външни активи се изчисляват тримесечно за валути и депозити, дългови ценни книжа, заеми, търговски кредити и аванси, резервни активи (с изключение на кюлчетата злато) и други сметки за вземания. Данните към края на декември 2023 г. предстои да бъдат публикувани на 29 март 2024 г.

Какво включва държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата.

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми". В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).

* Нетният поток се изчислява тримесечно на база на данните в пасива на платежния баланс за валути и депозити, дългови ценни книжа, заеми, търговски кредити и аванси и други сметки за задължения. Ревизирани данни за периода януари 2022 г. - декември 2023 г. предстои да бъдат публикувани на 29 март 2024 г.