Предложеният данък върху приходите на компаниите беше почти единодушно разкритикуван и изглежда малко вероятно да получи необходимата подкрепа

Предложеното от Европейската комисия ново данъчно облагане на средно големи и големи компании в Европейския съюз едва ли ще бъде прието, след като срещна почти единодушно отхвърляне от страните членки и Европейския парламент.

Комисията, с председател Урсула фон дер Лайен, предложи мярката като част от следващата дългосрочна бюджетна рамка на ЕС. Данъкът трябваше да осигури 6,8 милиарда евро годишно в допълнителни приходи за финансиране на програми на ЕС и за изплащане на ковид-дълговете. Идеята е с него да се облагат компании с над 100 милиона евро годишен оборот, независимо дали са на печалба или не.

Планът обаче беше веднага подложен на критики от ключови страни членки. Германия и Нидерландия категорично се обявиха против. Лидерът на германските християндемократи Фридрих Мерц заяви в Лондон, че "Европейският съюз няма правно основание да облага компаниите с данъци. Няма да го направим." Това е особено показателно, тъй като Мерц и фон дер Лайен са от една и съща партия — Християндемократическия съюз (CDU).

Правителството на Нидерландия също отхвърли идеята, като заяви, че според тях "това дори не подлежи на обсъждане", и настоя вместо това бюджетът на ЕС да бъде намален.

Критики дойдоха и от южноевропейски държави, които традиционно подкрепят по-големи бюджети, както и от Европейския парламент. Моника Холмайер от Европейската народна партия и заместник-председател на бюджетната комисия заяви, че предложението "противоречи на усилията за повишаване на конкурентоспособността на европейските компании", особено на средните предприятия.

Според законодателния текст компаниите с оборот между 100 и 250 млн. евро ще плащат фиксиран данък от 100 000 евро, а компаниите с над 750 млн. евро оборот - фиксиран данък от 750 000 евро, без значение дали печелят или не.Това означава, че бизнес с приходи от 750 милиона евро годишно ще плаща същия данък като такъв с 75 милиарда евро. Очаква се мярката да донесе 6,8 милиарда евро годишно, което я прави важен принос към близо 60-те милиарда евро преки годишни бюджетни приходи, които ЕС се надява да получава от 2028 г.

Критиците посочват, че това е несправедливо и регресивно облагане, което третира еднакво компании с много различна рентабилност. Зсолт Дарваш от института Bruegel заяви, че идеята е "вероятно най-лошата възможна". 

Алесандро Чириани, бивш министър в правителството на Джорджа Мелони и сега евродепутат от партията ѝ "Братя на Италия", заяви, че предложението "противоречи на волята на мнозинството в Парламента". "Очевиден парадокс е да говорим за подкрепа на производствения ни сектор, а после да го покосяваме с фискалната коса", коментира той.

Бизнес общността също се противопоставя.

BusinessEurope нарече предложението "напълно контрапродуктивно".

Италианският бизнес съюз Confindustria предупреди, че ще възпрепятства растежа на иновативни компании.

Федерацията на германските индустрии призова Берлин да се противопостави, тъй като противоречи на стратегическите цели на ЕС.

Германия, която преминава през икономическа стагнация, е особено чувствителна към данъчни натоварвания в момент, когато е под напрежение заради търговската война със САЩ и промените в своя икономически модел.

И макар че има аргументи в подкрепа — например, че компаниите се възползват от търговията на единния пазар, както посочва френският евродепутат Фабиен Келер — силната съпротива от държави и евродепутати прави шансовете за приемане на новия данък в сегашния му вид изключително малки.