В новата европейска стратегия конкретната цел е през 2020 г. в ЕС да се постигне равнище на заетост за 75% от населението във възрастовата група 20-64 г..

За да има работа за повечето хора в България в условия на криза и при риск от безработица пътят е: учене през целия живот, ускорено усъвършенстване на уменията за работа с компютърни и информационни технологии, особено за лица от младежките възрастови групи. Това са основните внушения в презентацията на доц. Маргарита Атанасова, съветник на президента по социалната политика, които тя представи в НДК на третата поред дискусия по подготовката на стратегия “България 2020” . Форумът е посветен на заетостта в условията на криза, по инициатива и с участието на президента Георги Първанов. Дебатът събра в една зала представители на държавни институции и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодателски съюзи, учени и експерти.

В период на криза част от чуждестранните инвестиции у нас бързо се изтеглиха и значителни потоци от работна сила се вляха в групата на безработните. По данни на НСИ през първо тримесечие на 2010 г. заетостта в България е 58.8%., а броят на регистрираните безработни през същото тримесечие бележи ръст от 51% спрямо същия период на 2009, припомни тя. Особено бързо нарастват регистрираните безработни младежи от възрастова група (20-24 г.)- през първо тримесечие на 2010 г. техният брой е нараснал с 66.5% спрямо първото тримесечие на 2009 г. Основната група в съвкупността на безработните (повече от половината) са лица с основно и по-ниско образование.

Регионалните различия се задълбочават - в районите с традиционно ниски равнища през първото тримесечие на 2010 г. коефициентът на заетост спада под 50% за Видин, Разград, Шумен и Кърджали. С най-високи равнища на регистрирана безработица (над 15%) през май 2010 са Монтана, Търговище и Смолян.

Групата на дългосрочно безработните лица с престой на пазара на труда над една година продължава да нараства и е 108 800 души. В групата на продължително безработните без квалификация и специалност са 69.3%, а с основно и по-ниско образование - 66.2%, посочи доц. Маргарита Атанасова.

В периода след 2000 г. в България с относително високи темпове нараства броят (над 2 пъти) на наетите в “Търговия и ремонт на автомобили” и “Хотелиерство и ресторантьорство”, като в същото време в тези две икономически дейности се регистрира негативна динамика на равнището на производителността.

За разлика от тенденцията за България заради конкурентноспособността в рамките на ЕС се отделя специално внимание на заетостта във високо-технологичните отрасли и услуги. Тези сектори са производството на компютри и офис оборудване, на радио- телевизионно и комуникационно оборудване и апаратура, на медицински и оптични инструменти. Високотехнологичните услуги включват компютърните и свързаните с тях дейности, пощенските и телекомуникационни услуги, изследванията и развитието им, уточни доц. Атанасова.

Нарастващите изисквания към качеството на човешкия капитал и у нас (като основа за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) се съпровождат с повишаване на изискванията за непрекъснато актуализиране на уменията на хората през целия живот. Показателите за равнище на участие в учене през целия живот на населението от възрастова група 25-64 г. почти не се променят в България след 2000 г. и през 2008 г. по този показател (1.4%) тя заема последно място сред страните от ЕС. Постигнатите равнища у нас за 2008 г. са съизмерими с отчетените нива на участие на населението от възрастова група 25-64 г. в образование и обучение в Румъния (1.5%), Гърция (2.9%), Унгария (3.1%) и Словения (3.3%). За да се обърне тенденцията у нас трябва да се активизира участието в образование и обучение на лицата с основно и по-ниско образование и на безработните, да им се осигури подкрепа чрез професионално ориентиране, мотивационно обучение и кариерно развитие по формулата ”учене през целия живот”.

Ще е необходимо да се разширят възможностите за учене, предлагани на заетите в малките и средните предприятия (преобладаващата част от предприятията в страната) , в които се отчита изключително ниска активност на предлаганите обучения, е мнението на доц. Маргарита Атанасова. /БГНЕС