Иран умишлено протака преговорите със Съединените щати, за да отслаби политическите позиции на президента Доналд Тръмп преди междинните избори за Конгреса на 3 ноември. Същевременно опасенията от подновяване на американските и израелските военни удари и дълбокото недоверие към Вашингтон намаляват готовността на Техеран за бързо споразумение, което да сложи край на продължаващата вече осем месеца война.

Това съобщава "Ройтерс", позовавайки се на трима високопоставени ирански представители и източник, запознат с позициите на ръководството в Техеран.

Според тях иранските власти са убедени, че Тръмп е готов отново да прибегне до военна сила, за да преодолее задънената улица в конфликта.

"Иран се подготвя за нови израелски и американски атаки, а не за споразумение с Америка за прекратяване на войната. Религиозното ръководство е решено да не предоставя на Тръмп политическа победа", заявява един от източниците.

Иранският политически анализатор Саид Лейлаз смята, че чрез протакането на преговорите Техеран се намесва косвено в американския политически процес.

"Иран влияе върху изборите в САЩ, без да предприема каквито и да било незаконни действия", коментира той.

Войната, започнала през февруари с американски и израелски удари срещу Иран, се превърна в сериозен вътрешнополитически проблем за Тръмп.

Според последното проучване на Ройтерс/Ипсос одобрението за американския президент е спаднало до рекордно ниските 31%. Високите цени на бензина и продължаващата несигурност около доставките на петрол засилват опасенията сред републиканците, че избирателите ще ги накажат на предстоящите избори.

Тръмп многократно заявява, че очаква цените на петрола да спаднат след 3 ноември, но засега не е представил подробен план за прекратяване на войната и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

Проливът, през който преминава значителна част от световната търговия с петрол, на практика остава затворен заради иранските заплахи и нападения срещу търговски кораби.

В същото време американската морска блокада и търговските санкции почти напълно са прекъснали приходите на Иран от износ на петрол, задълбочавайки икономическата криза в страната.

Според източниците на "Ройтерс" Техеран не възнамерява да прави отстъпки, които биха позволили на Тръмп да обяви дипломатически успех преди изборите.

Основното разногласие остава последователността на преговорите.

Вашингтон, под натиска на Израел, настоява иранската ядрена програма да бъде включена в разговорите още от самото начало. Иран твърди, че тя има изцяло мирен характер, докато западните държави подозират, че може да бъде използвана за разработване на ядрено оръжие.

Техеран обаче настоява първо да бъдат изпълнени условията на предложения от него "седемдневен план", преди да започнат преговори по ядрените въпроси.

Предложението, предадено на Вашингтон чрез катарски посредници, предвижда Иран да възстанови корабоплаването през Ормузкия проток в срок от седем дни, като запази контрола си върху него.

В замяна Съединените щати трябва да прекратят морската блокада, да облекчат ограниченията върху иранския петролен износ, да освободят замразени ирански активи и да прекратят военните действия на всички фронтове.

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви в неделя, че предложението остава в сила и че обменът на послания чрез посредници продължава.

В основата на нежеланието на Техеран да постигне бързо споразумение стои и убеждението, че Вашингтон не спазва дипломатическите си ангажименти.

Иранските представители припомнят, че през юни 2025 г. израелска атака е осуетила планирания шести кръг от американско-иранските ядрени преговори в Оман.

През февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха настоящата война непосредствено след поредния кръг от преговори, когато вече бяха предвидени допълнителни технически консултации.

Тръмп е заявил, че Съединените щати няма да бомбардират Иран отново преди изборите на 3 ноември. В Техеран обаче смятат, че подновяването на ударите е само въпрос на време.

Според Алекс Ватанка, директор на програмата за Иран в Института за Близкия изток във Вашингтон, иранското ръководство действително се стреми да нанесе политически щети на Тръмп.

"Но основният проблем е, че Техеран смята, че Тръмп се стреми към смяна на режима и следва политиката на израелския премиер Бенямин Нетаняху за сваляне на управляващата система в Иран", обяснява Ватанка.

Междувременно американският министър на отбраната Пийт Хегсет е обсъдил ситуацията около Иран с Нетаняху в понеделник по време на необявено предварително посещение в Израел, съобщават трима израелски представители.

Посещението се състоя седмица преди парламентарните избори в Израел, на които политическото бъдеще на Нетаняху е поставено под въпрос.

Продължителното състояние между война и мир обаче има висока цена и за самия Иран.

Според иранския статистически център годишната инфлация през септември е достигнала 73,6%, а националната валута е загубила близо 35% от стойността си спрямо долара след възстановяването на американската морска блокада през юли.

Данните на платформата за енергийно разузнаване Vortexa показват, че износът на ирански суров петрол по море е спаднал до нула през втората седмица на септември. В началото на месеца средният износ за предходните 14 дни е бил около 230 000 барела дневно. Към 5 октомври износът все още не е бил възстановен.

Икономическите трудности засилват и общественото недоволство. В началото на годината хиляди хора загинаха при потушаването на масови антиправителствени протести от иранските сили за сигурност.

Въпреки това ръководството в Техеран изглежда готово да понесе допълнителни икономически загуби, вместо да сключи споразумение, което смята за неизгодно и несигурно.

Според Саид Лейлаз недоверието към Съединените щати вече е достигнало степен, при която дори евентуална смяна на американската администрация трудно би могла да възстанови предишните отношения.

"Постигането на устойчиво споразумение със САЩ, дори след администрацията на Тръмп, вече не е възможно заради задълбочилото се недоверие. Нищо няма да се върне към положението отпреди войната", заявява анализаторът.