В интервю за Le Monde Жужана Селени - експерт по международни отношения в Централноевропейския университет, прави оценка на първите шест месеца, през които премиерът на Унгария Петер Мадяр е в центъра на политическото внимание.

Той придоби известност с обещанието си да сложи край на нелибералния курс на Виктор Орбан. През април победата на "Тиса" - партията, оглавявана от проевропейския консерватор Мадяр - на парламентарните избори в Унгария сложи край на нелибералния режим, начело на който от 2010 стоеше Виктор Орбан.

Жужана Селени освен че е експерт по международни отношения в Института за демокрация към Централноевропейския университет (CEU) в Будапеща, е и автор на книгата "Опорочена демокрация: Виктор Орбан и подкопаването на Унгария".

Тя разглежда предизвикателствата пред новото правителство, което бе избрано с обещанието да възстанови демокрацията в страната. Според нея демонтирането на системата, изградена от Виктор Орбан след 2010 г., ще бъде дори по-трудно от победата над него на изборите.

През последните шестнадесет години унгарската икономическа политика преследва една много проста цел: да задържи на власт "Фидес", партията, оглавявана от Виктор Орбан. Всяко икономическо решение е вземано с намерението да се извличат средства чрез корупция, договори и обществени поръчки. След 16 години управление на Виктор Орбан, Унгария осъмва в нова реалност.

Партия "Тиса", водена от Петер Мадяр, постигна историческа победа, която не само слага край на ерата на "нелибералната демокрация", но - благодарение на вероятното конституционно супермнозинство - дава на новия лидер мандат за цялостно преустройство на държавата.

Унгарският форинт също реагира с надежда, а междувременно Брюксел гледа към Будапеща с очакване и подадена ръка. Изборният резултат се оказа политическо земетресение, макар и до голяма степен очаквано от наблюдателите.

Петер Мадяр успя да мобилизира нацията, за да отхвърли досегашния антиевропейски наратив. Новият унгарският лидер е възможност за "разблокиране" на редица институции, които в продължение на години бяха поставени под контрола на партията на Орбан. След победата на Мадяр унгарската валута реагира незабавно, като значително засили позициите си както спрямо щатския долар, така и спрямо еврото, според xtb.

Въпреки значителното поскъпване през последната година заслужава да се отбележи, че в исторически план форинтът е бил една от най-слабите валути в региона, което оставя възможност за бъдещо повишение на стойността му. В свой доклад Morgan Stanley посочва, че търсенето на вътрешни облигации вероятно ще нарасне рязко, което може да стимулира допълнително търсене на самата валута. Банката също така вижда потенциал за по-слабо затягане на паричната политика предвид силата на форинта, което би позволило по-устойчиво икономическо възстановяване.

В исторически план форинтът премина през години на сериозно обезценяване, породено от конфликти с ЕС, слабости на енергийния пазар и нетрадиционни икономически политики. Завръщането към стабилност може да доведе до допълнително поскъпване с 5-7% в средносрочен план. Ключът към бъдещия растеж е размразяването на средствата от ЕС. Според оценки на Morgan Stanley, достъпът до Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете за сближаване може да повиши потенциала за растеж на БВП на Унгария с 1-1,5 процентни пункта.

Макар новото управление да пое икономика, обременена с известни фискални тежести, притокът на евросредства от Брюксел предоставя значително пространство за маневриране. Средствата от ЕС трябва да бъдат насочени към модернизация на инфраструктурата и енергийна трансформация - подход, който стимулира растежа в по-голяма степен, отколкото предизборните социални трансфери на партията "Фидес".

Победата на партия "Тиса" отбелязва и фундаментална промяна във външната политика, където са и големите очаквания на международните партньори. Засега всичко е светло на хоризонта, тъй като Мадяр обяви завръщане към "европейското семейство". Унгария престана да бъде "троянският кон" на Русия в структурите на ЕС и НАТО. Тази роля бе отредена на България, поне така ни усеща светът.

Въпреки проевропейския курс Мадяр представи реалистичен график (простиращ се до следващото десетилетие) за постепенно освобождаване на страната от зависимостта от руски петрол и газ. В момента Унгария е твърде обвързана с наличната инфраструктура (газопровода "Турски поток", рафинериите на MOL, пригодени за руския сорт петрол "Уралс"), за да прекъсне връзките си с Русия от днес за утре, но посоката към диверсификация вече е необратима. Унгария определено навлезе в нова ера.

За инвеститорите това е сигнал за завръщане на пазар, който от години е бил подценяван. За региона това е шанс за укрепване на Вишеградската група и на сплотеността на целия Европейски съюз. Всъщност Унгария още се събужда. След 16 години управление, в държава, проядена от корупция и с медийна среда, до голяма степен контролирана от правителството, изборна победа над Орбан изглеждаше почти немислима.

За страната новата власт предлага важни поуки за съпротивата срещу авторитарните форми на управление в рамките на ЕС. Следващите стъпки на новото правителство са ключови етапи за възстановяването на демокрацията и върховенството на закона - процеси, които могат да бъдат полезни и за други държави.

При управлението на "Фидес" страната беше изгубена за демокрацията, според анализаторите. Малко преди първото преизбиране на Орбан през 2014 г., покойната унгарска философка Агнеш Хеллер дава интервю за вестник TAZ, в което отбелязва: "Ако "Фидес" спечели изборите - което е вероятно - Унгария ще бъде изгубена за демокрацията в близко бъдеще. Демократичните правителства на Унгария забравиха нашата история; те изобщо не познаваха народа ни. Те вярваха, че щом институциите на свободата функционират, значи демокрацията е на здрава основа. Сега всички плащаме цената за това неразбиране."

Да, унгарският народ плати много висока цена - докато влиятелни членове на партията "Фидес" и близки до тях олигарси ставаха все по-могъщи и богати, гражданите постепенно губеха възможността да влияят върху държавата си, губеха гражданските си свободи, а в последно време - и икономическата си сигурност. Бяха нужни още дванадесет дълги години преди министър-председателят Виктор Орбан да загуби избори.

През целия този период Орбан умело използваше националните символи и препратките към унгарската история като оръжия в "културната война". Неведнъж той успяваше да създаде и образи на нови врагове: Брюксел, Сорос, ЛГБТИК+ хората, мигрантите, а в последно време - и украинския президент Володимир Зеленски. Дълго време тактиката на непрекъснато ескалираща пропаганда даваше резултат. Постоянната ескалация на дезинформацията обаче очевидно е довела и до това, че Орбан се е оказал в капана на собствения си филтриран свят и в крайна сметка е загубил връзка с реалността.

Добре е българските политици да си вземат поуките, за да не се подхлъзнат по същия начин. Защото след българския Орбан, може да дойде българския Мадяр. И все пак, кое събуди унгарците?

Би било обаче твърде опростено да се твърди, че единствено привлекателността на тези идеи е убедила хората - във всяка предизборна кампания унгарската опозиция обещаваше отново да се сближи с ЕС и да възстанови върховенството на закона, но въпреки това губеше избори след избори.

Едва когато победителят на изборите Петер Мадяр, чрез своята партия Тиса, успя да превърне този народен копнеж в политическа платформа, която допадна на мнозинството избиратели - достъпен жизнен стандарт, държава без корупция и здравна система, отговаряща на изискванията на XXI век - нещата се промениха.

Мадяр разбра, че именно това са въпросите, които вълнуват най-силно унгарците, и то не само въз основа на социологически проучвания. В продължение на две години той неуморно обикаляше страната, посещавайки дори малки градове и села - без да пропуска крепостите на "Фидес" - и изслушваше хората. Той им обясни, че една добре функционираща демокрация, вкоренена в Европа, може да превърне точно тези подобрения в ежедневието им в реалност. Сега предстои сериозна работа за него, тъй като гражданите ще оценяват успеха му именно според това доколко той изпълнява тези обещания.

За да достигне посланието за Европа и демокрацията до хората, беше необходимо нещо повече от убедителна политическа платформа. Това послание беше поднесено от харизматична и надеждна водеща фигура. В това отношение Петер Мадяр се възползва от факта, че самият той преди е бил част от партията "Фидес". Той не само можеше да посочи корупцията в държавния апарат, но и да разясни механизмите, по които тя функционира.

Познаването на пропагандната машина на системата "Орбан" му помогна да бъде една крачка пред останалите, като често предвиждаше и неутрализираше атаките срещу себе си, още преди те да стигнат до общественото внимание. За част от избирателите на "Фидес" неговите консервативни възгледи и патриотизъм направиха гласуването за него по-лесно.

От друга страна, мнозина го възприемаха като "един от нас", който дълго време е бил подвеждан от Орбан. С водач, който сам е напуснал структурите на "Фидес", те получиха възможността достойно да поправят тази грешка. Нищо от това обаче не би било достатъчно без демократично гражданско общество - такова, което напомня на хората, че в една демократична държава управлението трябва да служи на народа и да носи отговорност пред него, че си струва да се борим за ценностите на свободата, справедливостта и солидарността - в ежедневието, в съдилищата, по улиците.

Промяната би била немислима и без независимите медии - те не само неуморно продължиха да изпълняват мисията си да разкриват истината, но и предоставиха платформа на Петер Мадяр. Победата му над Орбан изпрати ясно послание към либералните демокрации, че дори когато политическата ситуация изглежда безнадеждна, а демокрацията - почти изгубена, си струва да се борим за запазването на всяко пространство за демократично гражданско общество и свободни медии. Защото именно там се крие надеждата за по-добро бъдеще - в подходящия момент те се превръщат в плодородна почва, в която могат да пуснат корени крехките филизи на едно ново начало.

В продължение на много години Унгария - при управлението на Орбан - служеше за предупредителен пример как една демокрация може постепенно да се превърне в режим, в който все още се провеждат избори, но свободите са ограничени, институциите са подкопани и поставени под контрол, а условията за политическа конкуренция - манипулирани.

Сега, след Полша, Унгария е на път да стане поредната държава - членка на ЕС, която ще възстанови либералната демокрация. В Полша, където нелибералният режим на партия "Право и справедливост" (PiS) беше отстранен от власт чрез избори през 2023 г., ситуацията до момента е противоречива - наред с успехите във възстановяването на върховенството на закона, много очаквания останаха неоправдани.

Това може да се дължи, наред с другото, на явлението, което политологът Иван Кръстев нарича "постпопулистки трилема": за да бъдат успешни и да не загубят подкрепата на избирателите, демократичните правителства, стремящи се да възстановят върховенството на закона след период на нелиберално управление, трябва да действат бързо, ефективно и в съответствие със закона.

Кръстев обаче твърди, че е възможно едновременно да се следват само два от тези подходи. Ако се приеме тази теория, разочарованието е неизбежно. Но анализаторите са убедени, че ако изобщо съществува правителство, което има добри шансове да преодолее трилемата на Кръстев, то това е управлението на Петер Мадяр.

Освобождаването от руската зависимост зависи от много фактори, тъй като има редица пречки по отношение на обявения курс към намаляване на зависимостта от руски петрол, газ и ядрено гориво. Що се отнася до петрола, поне една година трябва, преди рафинериите на унгарската компания MOL да бъдат пренастроени за преработка на неруски петрол. Договорът с Русия за доставки на газ е в сила до 2036 г. Освен това правителството на Орбан сключи споразумение с "Росатом" за изграждането на два нови ядрени реактора в Пакш, Унгария. Също така ще продължат да бъдат необходими руско ядрено гориво и експертен опит за поддръжката на съществуващите реактори.

Един доказан начин за постигане на по-голяма независимост от руските енергийни доставки в дългосрочен и устойчив план е разширяването на възобновяемите енергийни източници. "Тиса" обещава напредък в тази насока: удвояване на дела на възобновяемите източници в енергийния микс до 2040 г., както и премахване на пречките, които в момента възпрепятстват изграждането на нови вятърни турбини.

От решаващо значение е да се преодолеят разломите, които режимът на Орбан остави в унгарското общество. Всъщност, изборната победа на партия "Тиса" е резултат от мобилизация, която е почти уникална в съвременната унгарска история: десетки хиляди доброволци се включиха пряко в кампанията на партията, стотици хиляди участваха в митинги, а избирателната активност - малко под 80% - се оказа най-високата в демократичната история на Унгария.

Победата на унгарците е и победа за унгарското гражданско общество. Да се надяваме, че Мадяр ще ги включи в програмата си за реформи и ще се отнася към тях като към равноправни партньори - неговото управление само би спечелило от техния експертен опит и ангажираност.

За гражданското общество краят на режима на Орбан носи значителни промени: най-накрая то може да насочи ресурсите, които досега е трябвало да използва за отблъскване на атаки и борба за оцеляване, към творчески и ориентирани към бъдещето дейности. Участие в дебатите по законопроекти, сътрудничество с държавните институции и застъпничество на национално ниво - това са все умения, които след 16 години най-накрая отново могат да бъдат впрегнати в работа.

Унгарското гражданско общество може да изиграе ключова роля, като гарантира, че институционалните промени, от една страна, отразяват нуждите на хората, а от друга - са по-добре разбрани и приети от тях. Организациите на гражданското общество също така ще упражняват контрол и ще настояват правителството на Тиса да изпълни предизборните си обещания, както и да защитава групите, чиито интереси може да останат на заден план в работата на управлението.

Би било желателно гражданската ангажираност на многото млади хора, които по време на изборите подкрепиха "Tиса", да продължи да се развива и след вота. Ако младите хора останат част от активното гражданско общество и продължат да участват в политическия живот, те биха могли да допринесат значително за преодоляването на дълбоките обществени разделения, оставени от режима на Орбан с неговата всеобхватна поляризация.

Мнозина, които са повярвали на пропагандата на Орбан, живеят в истински страх и тревога от война и упадък; това също трябва да се вземе предвид и да му се обърне внимание.

И така, след Орбан икономиката на Унгария бележи умерен растеж - след период на стагнация, и стабилизиране на инфлацията. Страната обаче е изправена пред дълбоки дългови и бюджетни предизвикателства. Наблюдава се силно вътрешно потребление, подкрепено от повишение на заплатите, докато инвестициите и държавният дефицит остават сериозна спирачка.

Унгария минава през ключова политическа динамика под управлението на премиера Петер Мадяр, чиято администрация се стреми към по-тясно сътрудничество с Брюксел и подготовка за приемане на еврото. Икономиката се възстановява плавно, като прогнозите на институции като Европейската комисия и Erste Group залагат ръст на БВП от около 1,7% - 1,8% за 2026 г. През миналата година Унгария отбеляза минимален ръст от едва 0,5%. Инфлационният натиск намаля значително спрямо пиковите нива от над 25% през 2023 г.

Годишната инфлация за 2026 се очаква да се стабилизира на нива около 1,8% до 3,2% в зависимост от динамиката на енергийните цени през зимните месеци. Безработицата е стабилна около 4,4%. Същевременно реалните заплати бележат солиден скок с около над 8% ръст на годишна база през лятото на 2026, което увеличава покупателната способност на домакинствата и стимулира сектор "Услуги" и търговията на дребно.

Най-критичната точка за страната в момента остават публичните финанси. Прогнозира се дефицитът да се разшири до 6,2% от БВП през 2026 г. заради въведени по-рано мерки, които увеличиха държавните разходи. Очаква се съотношението дълг към БВП да нарасне до 75,1% през 2026 г. и да достигне 76,8% през 2027 г., което се дължи на високите разходи за обслужване на дълговете.

Жизненият стандарт се превърна в основна грижа и източник на сериозна тревога за унгарците поради продължителната икономическа стагнация, натрупаните ефекти от рекордната инфлация в ЕС през предходните години и усещането за изоставане спрямо останалите държави в региона.

Въпреки че макроикономическите показатели за 2026 г. показват стабилизиране и спад на инфлацията, реалното усещане на домакинствата остава негативно. След избухването на войната в Украйна Унгария понесе най-тежкия инфлационен шок в целия Европейски съюз, като в началото на 2023 г. инфлацията надхвърли 25%, а цените на хранителните стоки скочиха с над 40-50%.

Въпреки че през 2026 г. инфлацията се понижи драстично до нива около 1-2%, цените на стоките и услугите вече са се стабилизирали на много по-високи равнища. Голяма част от унгарските домакинства продължават да се чувстват финансово притиснати, изпитват сериозни затруднения да спестяват или да покриват неочаквани разходи и едва изкарват до следващата заплата, според ИПИ.

Данните на Евростат показват стряскаща за унгарското общество тенденция - по отношение на действителното индивидуално потребление на глава от населението Унгария заема последното или предпоследното място в ЕС. Страни като Румъния и България, които исторически изоставаха, вече изравняват или изпреварват Унгария по този ключов показател за жизнен стандарт. Това създава силно чувство за икономическо изоставане сред гражданите.

Първите стъпки на Мадяр все още носят усещането за оптимизъм. Въпросът е докога и дали той ще оправдае очакванията на унгарците.