49,2% от българите заявяват готовност да гласуват за президентската двойка Илияна Йотова - Кирил Вълчев. Това сочат данните от представително проучване на "Сова Харис", проведено по поръчка в периода 13-17 октомври 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента на "Труд news".

Основната им конкуренция остава двойката Андрей Гюров-Георги Кандев с подкрепа от 24,8%. Социолозите отбелязват, че основният фаворит е жена, което отчитат като предимство в турболентната обстановка в страната, така и в международен план. Същевременно, продължава да бъде водеща роевропейската ориентация за бъдещето на страната.

38,1% от анкетираните посочват, че ще гласуват на президентските избори на 25 октомври. Така декларираната избирателна активност е с 2% по-ниска от отчетената на вота за държавен глава през 2021 г. Основното противопоставяне на настоящите, както и на предходните избори, е между действащ президент с ляво-центристки възгледи, отстояващ традиционни ценности, и конкурент, стоящ вдясно от центъра с либерална насоченост.

От "Сова Харис" посочват, че настоящата предизборна кампания е протекла без директен дебат като дискусиите по конкретни политики са останали на заден план, а водещи са били опитите за компрометиране на опонента на личностна основа. От агенцията допълват, че както през 2021 г., така и сега това свежда борбата до премерване на твърдите ядра от симпатизанти на двете страни и неспособност за привличане на периферен електорат.

Към момента се отчита обаче твърде асиметрично съотношение между подкрепата за двете страни - лявоцентристки ориентираните са над два пъти повече от тези с дясноцентристка ориентация.

Националистическият вот се концентрира около кандидатите на "Възраждане" Костадин Костадинов и Петър Волгин , които имат подкрепа от 9,5% и остават на значителна дистанция от възможността да достигнат до балотаж. По забележими в кампанията са двойките Радостин Василев-Красимир Манов (3,1%), Ивелин Михайлов-Юлиана Матеева (2,6%) и Иван Христанов-Стоянка Черкезова (1,9%). Тяхното присъствие обаче се свежда само до борба за престиж.

По закон балотаж ще има поради изискването на първи тур да бъде избран президент с 50% от действителните гласове, при 50% избирателна активност. Според данните от проучването за втори тур ще се класират двойките Илияна Йотова-Кирил Вълчев и Андрей Гюров-Георги Кандев. Регистрираното съотношение на евентуална подкрепа е 65,8% за Йотова-Вълчев срещу 34,2% за Гюров-Кандев, което е сходно със ситуацията преди 5 години.

За момента не се наблюдава тенденция за възможна промяна на нагласите на гласоподавателите. Двойката Йотова-Вълчев би имала още по-голяма преднина срещу кандидатската двойка на националистите Костадинов-Волгин - 72,7% срещу 27,3%.

В проучването е зададен и въпросът "Бихте ли гласували за следната кандидат-президенстка двойка". Отговорите показват нагласи, необвързани с конкретната ситуация, и дават възможност да се определи размера на максималната подкрепа, която дадени кандидати биха могли да постигнат. За Йотова-Вълчев това са 29,5% от всички гласоподаватели, намиращи се на територията на България, за Гюров-Кандев - 11,7%, за Костадинов-Волгин - 7,6%. Тези данни означават, че електоралният максимум на Йотова-Вълчев е около 1,5 млн. гласа. На Гюров-Кандев - 600 000, а на Костадинов-Волгин - 400 000. До края на кампанията промени в избора на гласоподавателите са възможни, но в рамките на очерталите се параметри.

Към момента няма индикации, че някой от кандидатите може да привлече вълна извън декларираната подкрепа. Фактът, че предизборната обстановка се характеризира с наличието на изявен фаворит, се отразява негативно на избирателната активност.

По отношение на позицията на България в Европа най-голям дял от хората (47,7%) подкрепят подход, основан на лоялност към европейските партньори, но и на отстояване на националните интереси. Същевременно 36,4% от анкетираните предпочитат страната да се ръководи само от собствените си интереси, а едва 10,5% смятат, че България трябва да следва решенията на европейските институции. В това разпределение социолозите разчитат отчетливо предпочитание към самостоятелно определяне на националната политика, без да се отхвърля европейското сътрудничество.

За ролята на президентската институция преобладава очакването тя да изпълнява ролята на коректив (49,8%), а не толкова на балансьор (37,7%). Това предполага търсене на по-активен институционален контрол и способност за противодействие на управленски решения, които се възприемат като проблематични. Резултатът може да се тълкува и като индикация за неудовлетвореност от функционирането на останалите политически институции.

Оценките за причините за ръста на цените у нас също разкриват критична нагласа към вътрешното управление. Почти половината (47,5%) посочват вътрешнополитически фактори като основна причина, при 37,2%, които акцентират върху външнополитическите обстоятелства.

От "Сова Харис" отбелязват, че значителна част от обществото търси обяснението за поскъпването преди всичко във вътрешните икономически и политически процеси. Посочват още, че тези резултати отразяват обществените възприятия, а не доказват обективния относителен принос на различните фактори за инфлацията.

45,2% от българите очакват правителството да осигури условия за честен и демократичен вот, 24% не споделят това мнение, а 30,8% не могат да преценят. Значителният дял на колебаещите се, заедно с една четвърт от пълнолетните българи, изразяващи недоверие, показва, че доверието в гаранциите за честен изборен процес не е категорично. В сравнение с предизборната ситуация от април 2026 г., сега делът на хората, които смятат, че правителството ще успее да осигури условия за честни и демократични избори, е с 10% по-висок. Според социолозите това показва, че в страната тече процес на стабилизация на отношението към изпълнителната власт.