От началото на годината Българската народна банка публикува нов формат на своя баланс, отразяващ присъединяването на България към еврозоната и пълноценното ѝ участие в Евросистемата. Това каза пред БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). 

„Промяната следва методологията на Европейската централна банка и осигурява по-голяма прозрачност, съпоставимост и яснота за активите, пасивите и ликвидната среда в страната”, посочва още Радев. Новата рамка на отчетност заменя публикациите на управленията „Емисионно“ и „Банково“, които бяха представяни на страницата на институцията преди влизането на страната ни в еврозоната.

„България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 година - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система”, допълни управителят на БНБ.

„Увеличеният размер на баланса е израз на разширената роля на БНБ като активен участник в общата парична политика на еврозоната. Новият баланс служи като важен ориентир за финансовите пазари и обществото и е институционален знак за по-дълбоката интеграция на България в единния паричен съюз”, отбелязва Радев.

По думите му новият баланс ще се публикува на седмична, месечна и годишна база. Към момента са публикувани седмичните балансови данни, а месечните и годишните публикации предстои да бъдат въведени в съответствие с практиката на Евросистемата.

„Това е естествена и логически последователна стъпка след присъединяването на България към еврозоната.

Балансът е структуриран изцяло по методологията на Европейската централна банка и е напълно съпоставим с балансите на останалите национални централни банки в еврозоната”,казва той.

Той обясни, че балансът предоставя систематизирана и икономически съдържателна картина на активите и пасивите на централната банка. Чрез него може, в обобщен вид, да се проследи и касовата позиция на държавата, тоест наличните ѝ парични средства, доколкото балансът отразява размера на фискалния резерв.

В същото време той дава ясна представа за ликвидната позиция на банковия сектор чрез задължителните и свръхрезервите на търговските банки и тяхното взаимодействие с операциите на централната банка.