Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи отново да повиши основните лихвени проценти, ако новите икономически данни покажат, че инфлационният натиск се задържа по-дълго от очакваното. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum в Резиденция "Бояна" в София, съобщи БТА.

През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани икономически прогнози и нови финансови данни. Те ще помогнат да се оцени колко дълго ще продължи поскъпването на енергоносителите и доколко то ще се пренесе върху останалите цени и заплатите.

Радев определи като правилно решението на ЕЦБ от октомври да запази без промяна трите основни лихвени процента след увеличенията през септември. Според него тази пауза позволява да се оцени по-добре отражението на енергийния шок и на затягането на условията за финансиране. Тя обаче не означава, че цикълът на повишаване на лихвите е приключил.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември, като основен принос за ускорението имат енергийните цени. Те са се повишили повече от заложеното в прогнозата на ЕЦБ от септември. Така рискът инфлацията да остане над целевото равнище от 2% за по-продължителен период се увеличава.

Основният въпрос пред централните банкери е дали поскъпването на енергията ще доведе до по-високи цени на останалите стоки и услуги, до увеличение на заплатите и до промяна в инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава сравнително стабилна и няма широко разпространено пренасяне на енергийния шок върху възнагражденията.

Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти обаче показва повишаване на очакванията за инфлацията през 2027 г. до 2,6% при общия индекс и до 2,5% при базисната инфлация. Дългосрочните очаквания остават на равнище от 2%.

Според Радев тази промяна показва, че ефектът от енергийния шок може да се окаже по-продължителен от първоначалните оценки. Затова ЕЦБ трябва да следи внимателно косвените и вторичните ефекти, без да чака те да се проявят напълно, преди да прецени дали са необходими допълнителни мерки.

Икономиката на еврозоната продължава да расте, но високите енергийни цени отслабват потребителското доверие. В същото време по-високата доходност по дългосрочните облигации и по-скъпото банково финансиране ограничават търсенето. Това вероятно ще оказва натиск върху икономическата активност и инфлацията.

Решенията за лихвените проценти трябва да продължат да се вземат според постъпващите данни, подчерта управителят на БНБ. Сегашното равнище на лихвите не бива автоматично да се приема за достатъчно, ако инфлационният натиск се запази. "Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение", уточни Радев. По думите му при всяко заседание ще се оценяват перспективите за инфлацията, развитието на базисните цени и ефектът от паричната политика върху икономиката.

Той обърна внимание и на необходимостта фискалната политика да допълва усилията на централната банка. Мерките за справяне с енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните икономически условия. Устойчивите публични финанси и предвидимата икономическа политика са важни за доверието, инвестициите и цената на финансирането.

От началото на 2026 г. Българската народна банка участва пълноценно в Евросистемата и вече има пряко участие във вземането на решенията за общата парична политика. Радев определи присъединяването към еврозоната като фундаментална институционална промяна след дългогодишния период на валутен борд.

Членството обаче не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики. Като пример Радев посочи по-високата инфлация в България спрямо средната за еврозоната.

През септември годишната инфлация в страната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е 5,6% при 3,8% средно за еврозоната. По предварителни данни на Националния статистически институт, които се очаква да бъдат обявени по-късно днес, през октомври инфлацията в България се ускорява до 6%. Това показва, че ценовият натиск в страната остава по-силен от средния за валутния съюз. Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност, но вътрешното търсене, кредитирането и условията за финансиране продължават да зависят и от националните икономически политики.

Радев подчерта, че членството в еврозоната ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните. Затова от особено значение са разумната фискална политика и устойчивостта на банковия сектор. По думите му банките в България остават добре капитализирани и ликвидни, но кредитирането продължава да нараства с високи темпове, особено при жилищните заеми. Това налага предпазлив подход при надзора и макропруденциалната политика.

Добрите показатели на банковата система не са причина изискванията да бъдат облекчавани. Напротив, те дават възможност да се поддържат достатъчни буфери, преди евентуалните рискове да се материализират. Целта е банките да запазят способността си да финансират икономиката и при по-неблагоприятни условия.

В по-широк европейски план Радев посочи, че ЕС се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-добра конкурентоспособност. Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат европейските спестявания да бъдат насочени към продуктивни инвестиции. По-дълбоката финансова интеграция обаче изисква стабилни институции, предвидими политики и доверие във финансовата система.

В заключение управителят на БНБ подчерта, че новият статут на България в еврозоната носи и допълнителна отговорност за поддържането на финансовата стабилност. В условията на несигурност доверието в паричната политика, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на банките остават ключови за икономиката.