За първите десет месеца на годината разходите са се увеличили с около 5.2 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г., докато приходите са нараснали с 3.4 млрд. евро

Бюджетният дефицит на България се очаква да достигне 5.2 млрд. евро, или 4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), към края на октомври 2026 г. Това показват предварителните данни и оценки на Министерството на финансите.

Само за месец отрицателното салдо се е увеличило с около 1.5 млрд. евро, основно заради рязкото ускоряване на капиталовите разходи.

Размерът на фискалния резерв към 30 септември 2026 г. е 8,477 млрд. евро, в т. ч. 6,565 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,912 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите в бюджета към края на септември 2026 г. достигат 33,898 млрд. евро, което представлява 68,3% от планираните за годината средства. Това е увеличение с 10,9%, или 3,344 млрд. евро, спрямо същия период на 2025 г. Ръстът се дължи основно на по-високите приходи от данъци и осигуровки, които са се увеличили с 2,451 млрд. евро, както и на повече постъпления от европейски средства и други помощи. В същото време приходите от други източници са намалели с 609,3 млн. евро, главно заради по-ниските дивиденти, внесени от държавните предприятия.

Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлизат на 27,201 млрд. евро. Това са 70,8% от планираните за годината средства и 80,2% от общите приходи по КФП за периода

Неданъчните приходи са в размер на 4,051 млрд. евро, което представлява 70% от годишните разчети и спад с 609,3 млн. евро спрямо същия период на 2025 година. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи от дивидент за държавата и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Разходите по консолидирана фискална програма (КФП), включително вноската на Република България в бюджета на ЕС, към септември 2026 г. възлизат на 37,567 млрд. евро, което е 66,1% от годишните разчети. От финансовото министерство уточняват, че за сравнение, разходите по КФП към септември 2025 г. са били в размер на 33,650 млрд. евро.

Разходите на държавата са се увеличили основно за пенсии, социални и здравни плащания, заплати и инвестиционни проекти. Причините са повишаването на пенсиите през юли 2025 г. и юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от началото на 2026 г., както и ръстът на възнагражденията в публичния сектор с 5%. Повече средства са отделени и за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и Общинската инвестиционна програма, посочват от Министерството на финансите.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

- Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) нараства с 1.2 процентни пункта спрямо септември, когато беше 2.8% от прогнозния БВП, или 3.67 млрд. евро.

- Основната причина за увеличението са значителните капиталови разходи и трансфери, концентрирани в последното тримесечие на годината. Според Министерството на финансите това се дължи на късното приемане на държавния бюджет за 2026 г., приключването на строителния сезон, плащанията за доставка на военно оборудване и финализирането на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

- Само през октомври капиталовите разходи и трансфери надхвърлят 1.1 млрд. евро. От тях около 600 млн. евро са по сметките за средства от ЕС, включително 500 млн. евро по НПВУ. Други 500 млн. евро са по националния бюджет, като 400 млн. евро са разходи на Министерството на отбраната.

- Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври се очаква да достигнат 37.5 млрд. евро, или 75.6% от годишните разчети. Това е увеличение с 3.4 млрд. евро, или 9.9%, спрямо същия период на 2025 г.

- Разходите, включително вноската на България в бюджета на ЕС, възлизат на 42.7 млрд. евро, или 75.1% от годишния план. За сравнение, през първите десет месеца на 2025 г. те са били 37.5 млрд. евро.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

За първите десет месеца на годината разходите са се увеличили с около 5.2 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г., докато приходите са нараснали с 3.4 млрд. евро.

Според финансовото министерство основните причини за по-високите разходи са увеличените пенсии след индексациите през юли 2025 и 2026 г., повишаването на минималната работна заплата от януари 2026 г. и ръстът на възнагражденията в бюджетния сектор с размера на натрупаната инфлация за 2025 г.

Допълнителен натиск оказват инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост и Общинската инвестиционна програма.

В същото време данъчните приходи продължават да растат.

Към октомври те са с 2.4 млрд. евро, или 8.7%, повече на годишна база. Постъпленията от помощи и дарения също се увеличават с 1.5 млрд. евро, докато неданъчните приходи намаляват с 600 млн. евро, основно заради по-ниските дивиденти от държавните предприятия.

Нелихвените разходи по КФП достигат 35,734 млрд. евро към края на септември 2026 г. Това е с 10,9%, или 3,521 млрд. евро повече спрямо същия период на миналата година. От тях 31,290 млрд. евро са за текущи разходи, а 4,420 млрд. евро - за инвестиции и други капиталови разходи. В същото време държавата е платила 974,5 млн. евро за лихви, което е с близо 290 млн. евро повече спрямо същия период на 2025 г.

Дългът на подсектор "Централно управление" към края на септември 2026 г. възлиза на 37,416 млрд. евро (28,7% от БВП), като бележи увеличение със 169,0 млн. евро спрямо края на август 2026 г., което се дължи основно на постъпленията от емисия на ДЦК на местния пазар, става известно от месечния бюлетин на финансовото министерство.