МФ очаква да нарасне до 5,2 млрд. евро или 4% от прогнозния БВП до края на октомври

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма възлиза на 3,669 млрд. евро или 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, съобщават от Министерството на финансите.

Отчетеният бюджетен дефицит на касова основа към септември съвпада с предварителните очаквания на финансовото ведомство, публикувани в началото на миналия месец.

На месечна база дефицитът по КФП нараства с приблизително 590 млн. евро, след като към края на август бе отчетено отрицателно салдо в размер на 3,075 млрд. евро или 2,4 на сто от прогнозния БВП на страната.

Размерът на фискалния резерв към 30 септември 2026 г. е 8,478 млрд. евро, в т. ч. 6,565 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,912 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2026 г. са в размер на 33,898 млрд. евро или 68,3 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 10,9 на сто (3,344 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват номинално спрямо септември 2025 г. с 9,9 на сто (2,451 млрд. евро) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,502 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 609,3 млн. евро спрямо септември 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (през 2025 г. е внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което съответно намалява постъпленията от дивидент през 2026 г.).

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 27,201 млрд. евро, което представлява 70,8 процента от разчетените за годината и формират 80,2 процента от общите постъпления по КФП за периода.

Неданъчните приходи са в размер на 4,051 млрд. евро, което представлява 70 процента от годишните разчети и спад с 609,3 млн. евро спрямо същия период на 2025 година. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи от дивидент за държавата и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 2,646 млрд. евро.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2026 г. възлизат на 37,567 млрд. евро, което е 66,1 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към септември 2025 г. бяха в размер на 33,650 млрд. евро, уточняват от финансовото министерство.

Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при капиталовите разходи, разходите за персонал и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01 юли 2025 г и 01 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г. (5 на сто), считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други, пише в съобщението.

Нелихвените разходи по КФП са в размер на 35,734 млрд. евро, което представлява 65,9 процента от разчетите за 2026 г. и ръст от 3,521 млрд. евро (10,9 на сто) спрямо отчетените към септември 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 31,290 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 4,420 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,0 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 974,5 млн. евро, 92 процента от планираните за годината и ръст от 289,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.

Дългът на подсектор "Централно управление" към края на септември 2026 г. възлиза на 37,416 млрд. евро (28,7 процента от БВП), като бележи увеличение със 169,0 млн. евро спрямо края на август 2026 г., което се дължи основно на постъпленията от емисия на ДЦК на местния пазар, става известно от месечния бюлетин на финансовото министерство.

Бюджетният дефицит да нарасне до 5,2 млрд. евро или 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на касова основа към края на месец октомври очаква МФ на база предварителни данни и оценки.

Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) нараства с 1,2 процентни пункта спрямо отрицателното салдо от 2,8 на сто, отчетено към предходния месец септември. В номинално изражение се очаква дефицитът да отчете ръст от приблизително 1,5 млрд. евро за месец, след като към края на септември салдото е отрицателно в размер на 3,669 млрд. евро.

Увеличението се дължи дължи основно на значителен ръст на капиталовите разходи и трансфери, отчитат от финансовото министерство.

Късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 година, приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрираха значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината, посочват от Министерството на финансите.

Данните към септември показват, че към края на деветмесечието усвояването на планираните капиталови разходи е около 50 на сто от планираните за годината. На този фон през месец октомври се наблюдава значително ускоряване при капиталовите разходи и трансфери, като само за октомври те надхвърлят 1,1 млрд. евро. Основната част от тези разходи са по сметките за средства от ЕС - около 0,6 млрд. евро, в т.ч. 0,5 млрд. евро по НПВУ, както и по националния бюджет - около 0,5 млрд. евро, в т.ч. 0,4 млрд. евро по бюджета на Министерството на отбраната. Концентрирането на големи по размер плащания в рамките на един календарен месец съответно води до превишение на разходите над приходите за октомври и до формирането на бюджетен дефицит по КФП на касова основа на месечна база, се посочва в съобщението.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 37,5 млрд. евро, което е 75,6 процента от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 3,4 млрд. евро (9,9 на сто) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо октомври 2025 г. с 2,4 млрд. евро (8,7 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,6 млрд. евро спрямо октомври 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2026 г. са в размер на 42,7 млрд. евро, което е 75,1 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към октомври 2025 г. бяха в размер на 37,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01 юли 2025 г и 01 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 1 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.