Приходната агенция е събрала 21,88 млрд. евро до края на октомври, а проверките на бензиностанции, ресторанти и търговски обекти разкриват сериозни проблеми с фискалната дисциплина

Между 11 и 12% от пазара на горива в България остава в сивия сектор. За ограничаването му Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" подготвят допълнителни действия, които ще бъдат обсъдени на работна среща през следващата седмица. Това съобщи заместник изпълнителният директор на НАП Христо Марков в предаването "Денят започва" на БНТ.

По думите му контролът върху горивата се осъществява както чрез проследяване на документите и движението на количествата, така и с проверки на място в бензиностанциите, за които има съмнения за нерегламентирани доставки или контрабанда.

"Другата седмица събираме работна група с колеги от НАП и колеги от митниците. Ще мислим по този въпрос. Ние постоянно работим по него. Знаете, че сивият сектор няма как да изчезне, но максимално се опитваме да го намалим. Очакваме по-добри резултати и ще ви уведомя, когато приключим съвещанието и решим какви действия ще предприемем", заяви Марков.

При последната съвместна проверка на НАП, МВР и Агенция "Митници" са инспектирани 17 бензиностанции, като са установени 7 нарушения. По думите на заместник изпълнителния директор на приходната агенция те са основно в по-малки обекти.

Контролът обхваща издаването на касови бележки, отчетността на продадените количества горива, работата на нивомерните системи и документите за доставките. НАП разполага с информационен център, чрез който проследява движението на горивата от данъчните складове до бензиностанциите.

"Горивата се следят по специфичен начин. Имаме ведомствен информационен център, в който се проследяват количествата, които излизат от митническите данъчни складове и с необходимите документи достигат до самите бензиностанции. Там, където има съмнение, че може да се зарежда гориво от другаде или да има някакъв вид контрабанда, извършваме проверки на място, а не само документални. Тези проверки са направени след анализ, не са случайни", обясни Марков.

Общите приходи, събрани от НАП към 31 октомври, възлизат на 21 млрд. и 880 млн. евро. Това е с 880 млн. евро, или 5%, повече спрямо същия период на миналата година. Изпълнението на годишния план достига 77%, като очакванията са до края на годината да бъде постигнато изпълнение от 98-99%. "Знаете, че ноември и декември са силни месеци и се надяваме планът да бъде изпълнен в рамките на 98-99%", посочи заместник изпълнителният директор на НАП.

Според него инфлацията допринася за увеличението на приходите, но не е единственото обяснение. Влияние оказват също начините на събиране на данъците и осигуровките и фискалната дисциплина на бизнеса.

По отношение на въвеждането на еврото Марков коментира, че институционалните оценки сочат ограничено отражение върху инфлацията. Той отбеляза, че поскъпване се наблюдава и в други европейски държави, като сред основните фактори са цените на енергоносителите.

От началото на годината НАП е извършила над 38 000 проверки на търговски обекти, при които са установени около 15 500 нарушения. Според Марков това показва сериозни проблеми с фискалната дисциплина в част от бизнеса.

По различни оценки делът на сивата икономика в страната варира между 10 и 30%, като един от най-често срещаните проблеми е неиздаването на касови бележки. Нарушения са установявани дори в реномирани ресторанти и хотели.

Особено внимание приходната агенция ще насочи към ресторантьорския сектор, където делът на нарушенията при проверките се увеличава. През 2024 г. той е бил 20%, през 2025 г. е нараснал до 25%, а през тази година достига около 30%.

Марков призна, че сегашните санкции невинаги имат достатъчен възпиращ ефект. По думите му някои търговци предпочитат да плащат наложените глоби, вместо да променят поведението си и да започнат да издават касови бележки.

Размерът на санкцията в зависимост от нарушението може да достигне 10 000 евро, но според него това очевидно не е достатъчно. Сред обсъжданите възможности е глобите да бъдат обвързани с оборота на съответния търговски обект. Разглежда се и идеята за свързване на ПОС терминалите с фискалните устройства, по подобие на въведена практика в Италия. "Явно глобата трябва да бъде увеличена, защото няма такъв превантивен ефект. Плащат се глобите и продължават да не издават касови бележки", коментира Марков проблема с нарушенията в ресторантите.