Варненският съд не взе мярка за неотклонение на издирван от Турция неин гражданин, заради статута му на бежанец в Австрия

Апелативен съд – Варна отказа да вземе мярка за неотклонение на турски гражданин, издирван от родината си за изтърпяване на присъда за тероризъм. Гюлтекин Т. има статут на бежанец в Австрия и се ползва от правата си на територията на ЕС, включително и в България. Това бе сред мотивите на горната инстанция да отмени определението на Варненския окръжен съд, който е определил временна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 40 дни с цел осигуряване на исканото лице в бъдещо производство по екстрадиция.

Прокуратурата в Истанбул е издала заповед за арест, с цел изтърпяване на влязла в сила присъда. Издирваният е бил осъден на 13 години и 9 месеца затвор за членство във въоръжена терористична организация и за умишлено застрашаване на обществената сигурност. Участвал е в две нападения с коктейли Молотов в Истанбул през 2010 г. Според информацията на Интерпол, лицето е член на тероростичната организация DHKP/C. /Революционна народно освободителна партия/Фронт - по справка на Пресслужбата на Апелативния съд радикална крайнолява формация, създадена през 1978 г. и забранена в Турция./

Мъжът е обявен за международно издирване с червен бюлетин на Интерпол. Гюлтекин е задържан на Летище Варна при пристигането със семейството си с цел туризъм.

Пред съда 46-годишният мъж разказа, че при престоя си в турски затвор е бил малтретиран. След като бил освободен, заминал за Австрия и поискал закрила. Получил убежище и паспорт на бежанец. 

 Макар да припомни, че настоящото производство е с цел ревизия на съдебен акт по искане за задържане, а не за екстрадиция по същество, съдът отбеляза, че съобразно решение по делото „Хаджиев срещу България“ на Европейския съд за правата на човека, е длъжен да изследва основателността на екстрадиционното искане още към момента на преценка на временното задържане. При невъзможност за предаване, задържането би било незаконно. А в случая са налице абсолютните основания за отказ от предаване. Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест сочи, че екстрадиция се отказва първо, когато тя има за цел преследване или наказване на лицето заради политически убеждения и второ – ако лицето ще бъде подложено на насилие в молещата държава. Апелативният съд посочи, че Гюлтекин има статут на бежанец в Република Австрия и притежава валиден паспорт. Това му придава статут на гражданин на Австрия и Европейския съюз, което му осигурява право на свободно придвижване.

От друга страна, Законът за убежището и бежанците не позволява чужденец, получил закрила, да бъде върнат на държава, в която са застрашени животът и свободата му, заради политически убеждения или е изложен на опасност от изтезания, унизително или нехуманно отношение, по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека.

Последното съображение на настоящата инстанция е, че случаят не е неотложен, както изискват Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест и Европейската конвенция за екстрадиция, тъй като Интерпол издирва лицето от 2016 г. Повече от 4 години то не е предадено на турската държава. Напротив, мъжът е получил защита от принудително връщане в родината си, именно заради проведеното срещу него наказателно производство в Турция.

Определението на Апелативен съд – Варна, с което бе отказано вземане на мярка за неотклонение спримо Гюлтекин Т. е окончателно и не подлежи на обжалване.