"Всички тези примери ги давам, за да се разбере, че има системен проблем в организацията и начинът, по който функционира системата, след това идва финансирането. Ако ние подредим системата отвътре, ако сложим в ред наредбите, това ще се усети и от лекари, и от пациенти значително подобрение на здравеопазването, заяви доц. Павлова. 

Тя разказа, че същите тези високоспециализирани изследвания и образна диагностика в болниците са на двойни цени. Затова и специалистите, които работят обикновено на двете места - в болница и в ДКЦ или МЦ, предпочитат там да ги правят. Но пък често се случва, за да се направи скъпото изследване като ЯМР или скенер, пациентът да бъде приет по друга диагноза, от тази, която страда. Така и фалшивите хоспитализации и изкривяване на статистиката за заболеваемостта, изразходване на много по-голям ресурс, пациентът излиза с болничен лист, той дори може в рамките на 6 месеца да има претенции да отиде на ТЕЛК...

За да постигнем това извеждане на дейности, амбулаторни процедури, изследвания в ИБМП ни трябва поне двоен бюджет, не може СИМП да има 12 % от общия бюджет, навсякъде е 15% и повече, изтъкна доц. Галинка Павлова.

Доц. Павлова посочи още един проблем, че с годините пирамидата се е деформирала  - 17 хиляди са лекарите с договор в СИМП, а общопрактикуващите лекари са 3800. 

Освен това по думите й, СИМП не е готов да поеме амбулаторните процедури и скъпоструващите ВСС, защото инфраструктурата не отговаря на изискванията, а ДКЦ то не може да кандидатства за саниране по линия на проектите, защото те са приравнени като условия на големи фирми и изискванията са завишени. В ДКЦ няма и леглови фонд. 

Пенка Георгиева - председател на пациентски организации
Снимка: БНР

"Ние очакваме да се изведат някои процедури и дейности от болничната в извънболничната помощ. По този начин биха се решили доста проблеми. Най-малко с отсъствието на човек от работа, а когато той влезе в болница по КП това отнема повече време, особено когато става дума само за диагностика и профилактика. Другият проблем е, че ще се спести финансов ресурс на НЗОК, който може да бъде насочен към други посоки. 

Бих искала да алармирам и за това, че една и съща дейност в доболничната и болничната помощ е на различна цена, като в болничната е в пъти по-висока. А това демотивира специалистите от доболничната помощ.

Затова тези заплащания трябва да бъдат изравнени - защото трудът и квалификацията са едни и същи. Защото много често този лекар работи и в болничната и в извънболничната помощ. Но в болничната помощ тази процедура ще струва много повече заради престоят на пациента. Изкривява се и статистиката, като бивш член на НС на НЗОК съм забелязала, че за да се приеме пациент за нещо, което не може да стане веднага, пациентът се приема с друга диагноза, каза за БНР Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб".

По думите й ЯМР трябва да се даде възможност за изписване и чрез ИБМП. 

Следващият министър на здравеопазването трябва да обърне внимание на Спешната помощ, на нови възможности за изследвания през СИБМП като например изследване веднъж годишно на белите дробове за пушачите. Профилактика за рак на белия дроб и скрининг липсва, а това е възможност за откриване на заболяването по-рано. 

Не приемам идеята на МЗ чрез фолк певици и инфлуенсъри а се насърчава профилактика у нас, това е изключително несериозно, обидно към системата, единственото работещо нещо, доказало се в европейските страни е, да се изпраща напомнящо писмо на пациента и ако ти не се явиш в уговорения час, следва глоба. 

Крайно време е ние пациентите да разберем, че освен права, имаме и задължения към собственото си здраве, смята Георгиева. 

Доц. Павлова разказа още, че е необходима промяна в нормативната база, защото в СИБМП нямат право да работят младите лекари без специалност, имат право само при ПИМП. 

Друг проблем е, че диспансеризацията не може да се прави от лекаря-специалист, а трябва да има възможност пациентът да избира дали това да става от личния лекар или от специалиста. Доц. Павлова изтъкна още, че електронната здравна система не работи, електронното пациентско досие не е видимо за специалистите. По думите й приложението на телефона за електронни рецепти е неизползваемо, защото там няма възможност да се пусне амбулаторен лист. Трябва да се запазят и хартиеният вариант на рецептите, защото има малки населени места и при домашни посещения, когато това е неприложимо. 

По повод трябва ли да се заплаща медицинската бележка за ученици и малки деца, доц. Павлова каза, че ако е първичен преглед, тя трябва да се заплаща, но под 10 лв. 

За това, че няма да има централизирани търгове за онколекарствата, а частните болници не са задължени да правят обществени поръчки, доц. Павлова смята, че тогава частните болници трябва да са нормативно задължени да им се изплащат лекарствата по цената, която е постигната при търга в държавните болници. Централизиран търг трябва да има, смята тя, защото тогава ще се постигне по-ниска цена, ще има яснота за количества и за разпределение. 

За това, че няма вето върху разкриването на нови болници, доц. Павлова припомни, че всяка болница има свой Медицински център, тоест вземат пари и от второто ниво на системата. Лекарите им работят на две места, тогава ние им казахме - не давайте тази възможност. Сега, когато и частните болници станаха много, със свои ДКЦ - та, държавните скокнаха и казаха - "Не разкривайте нови болници! Кога са искрени те, тогава? 

Нови болници ще се разкриват!, Но истината е че, здравеопазването не е свободен пазар, това е квази пазар и не може без регулации. Защото парчето баница е едно да се разпредели на 300 болници, друго на 200, например. 

За да се случат нещата в СИБМП, МЗ трябва да ни питат. Бюджетът на амбулаторните процедури да бъде отделен, да бъде приравнена цената в болничната и доболничната помощ. 

А очакванията ми от нов министър на здравеопазването - много ми се иска в МЗ да седнат хора, които имат смелостта, решителността да се вслушват, да се консултират с тези, за които се правят промените, и наистина да имат дързостта да направят тези промени, защото за съжаление с всеки изминал ден здравеопазването в България потъва!"

Гергана Хрисчева и доц. Галинка Павлова

Снимка: БНР

Доц. Галинка Павлова е завършила Медицински университет Варна през 1985 г. Своята специалност Оториноларингология придобива през 1995 г. Има завършени магистратури по стопанско управление с квалификация Здравен мениджмънт в Университет Професор Д-р Асен Златаров, Бургас през 2001 г.: по управление на международни бизнес проекти и по психология във Варненски свободен университет Черноризец Храбър съответно през 2007 г. и 2009 г. Придобива образователна и научна степен доцент по Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2017 г. в Медицински университет София. Доц. Галинка Павлова, дм е била управител на ІV Поликлиника Варна, управител на Медицински център І Варна, заместник-председател на Български лекарски съюз и главен асистент във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София, катедра Здравна политика и мениджмънт. Към момента е доцент във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София, катедра Здравна политика и мениджмънт, част от екипа специалисти и управител на ДКЦ 5 Варна – "Света Екатерина".

Гергана Хрисчева и Пенка Георгиева

Снимка: БНР

Пенка Георгиева е Председател на Пациентски организации „Заедно с теб“ и Алианс на трансплантираните и оперираните АТО „Бъдеще за всички“. Завършила е магистратура „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Над 20 години е ангажирана към защита правата на пациентите и работи активно по различни казуси и проблеми, свързани с достъпа на хората до здравна грижа. 

Гергана Хрисчева, БНР