Честата смяна на управляващите е златно безвремие за корупционни практики или за бездействие, проблемите вместо да се решават, се задълбочават, казва доц. Галинка Павлова.

Миналата седмица ГЕРБ издигна кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер. Какво означава това за съсловието, какви са очакванията на медиците от един бъдещ редовен кабинет, а последствията в системата от две години политическа криза попитахме доц. Галинка Павлова. Тя е преподавател в Катедрата по Здравна политика и мениджмънт към ФОЗ в МУ-София. Управител е на ДКЦ-5 във Варна и беше зам. председател на БЛС в периода 2015 г. -2018 г.

- Доц. Павлова, каква е равносметката ви за изминалата година?

- 2022 година беше трудна за всички. Финансовата и икономическа кризи в страната създадоха редица проблеми пред лечебните заведения, в т.ч. и пред управляваното от мен ДКЦ-5 във Варна. Радостно е, че структурата има страхотен екип. Благодарение на професионализма на колегите, расте броя на пациентите които ни доверяват грижата за здравето си. Практика е, лечебното заведение да приключва годината с положителен финансов резултат и без неразплатени задължения. В личен план, годината беше добра. Имах своите предизвикателства, но те само ме мобилизираха. Хубавите дни, положителните преживявания, усмивките на колегите, благодарността на пациентите, обичта и подкрепата на семейството и приятелите са това, за което си спомням с радост и ми дават сили.

- За първи път за премиер беше предложен лекар, знак за какво е това според вас?

- Много бих искала това да е признание за професията, оценка за възможностите и качествата на лекарите, за тяхната отдаденост, диалогичност и комуникативност, способност да вземат бързи и адекватни решения в критични ситуации. Страната ни заслужава образован, интелигентен и балансиран премиер, който да стои зад всяка казана дума, не политиканства, от който да не се срамуваме когато ни представлява по света, а излъчва доверие и респект.

- А какво биха очаквали медиците от един бъдещ редовен кабинет и здравен министър?

- Труден въпрос! Толкова много са натрупаните противоречия, дефицити, дисбаланси в здравеопазването, че състоянието на сектора все повече се влошава. Никой не е доволен - нито медиците, нито пациентите. Свидетели сме на протести от работещите в лечебните заведения, а от друга страна – на пациентска агресия, която в повечето случаи е плод на системни грешки. Промени се отношението между пациент и лекар. Докато здравната каса заплаща за количество, докато цените на медицинските дейности са подценени, медицинските специалисти ще работят на повече от едно място или ще напускат страната омерзени. Пациентите, влизайки в болниците, се чувстват като във финансов капан. От тях се иска доплащане за всичко. Никой не вярва в системата в този й вид, затова трябва да бъде променена изцяло, фундаментално, дори бих казала революционно. Но за да се случи това, ни е необходима политическа воля, смел министър, който да не козирува на политическите партии или да се огъва пред други зависимости.

- Превръща ли се здравеопазването във се по-разграден двор и защо?

- По принцип конкуренцията е полезна и двигател на прогреса. За съжаление, в здравеопазването доминират лошите практики на свободния пазар и нелоялната конкуренция – отчитат се неизвършени дейности, извършват се ненужни изследвания, лекари предоставят дипломи на работодателите и работят само по документи, и още много са примерите за липса на ефективен контрол, превръщаш здравеопазването в разграден двор.

- Какво е отражението на две години политическа криза и поредица от служебни министри върху сектора?

- Честата смяна на управляващите като цяло, в т.ч. на министри, е златно безвремие за корупционни практики или за бездействие. Администрацията е обзета от страх за работните си места, никой нищо не подписва, не иска да поема отговорност. Проблемите вместо да се решават, се задълбочават. Много са примерите за това. Здравната система като цяло, ускорено се търкаля по надолнището. Все по трудно се изпълняват на практика принципите на здравноосигурителната система за своевременен и равнопоставен достъп до качествена здравна помощ.

- Съсловната организация успя ли да защити интересите ви в тези трудни времена?

- В последните 3-4 години, съсловната организация изцяло загуби доверието на своите членове. Ако не е задължително членството в организацията, значителна част от лекарите ще официализират напускането си. БЛС вече не е организацията носител на етични и морални ценности. Съсловието се раздели по финансови интереси – общопрактикуващи, лекари от СИМП, болнични лекари, спешна помощ, лекари от различни специалности, от частни и общински структури, от големия и малкия град. Всеки срещу всеки, благоприятна почва да се приложи принципа „разделяй и владей". Колегите станаха апатични, дистанцирани, отвръщат с мълчание на липсата на грижа от УС на съсловната организация към проблемите на лекарите.

На 31 декември изтича три годишния рамков договор, подписан между съсловните организации и здравната каса. По закон БЛС има задължението за проведе преговори с Надзорния съвет на касата. Днес вече сме средата на декември, но преговори няма. УС на БЛС нарушава и абдикира от основното си задължение, за каква защита на интересите на редовия лекар говорим?

- Доволни ли са лекарите от извънболничната помощ (ИМП) от поредния анекс? Те сякаш се подписват без събор, това редно ли е?

- Пак в последните години се наложи порочната практиката, съборът да делегира право на УС да подписва анекс към НРД, без да има яснота за финансовите параметри. Правилно подбраните делегати чрез правилно проведеното гласуване и броене, подписват празен чек на УС на БЛС и резултатите са ясни. Лекарите от ИМП имат основателни забележки към цените, времевите регламенти за продължителност и други рестриктивни мерки, които целят лимитиране на приходите по линия на здравната каса. Предлогът, че някои от промените се правят в името на пациентите и за подобряване на качеството, е формален.

- Очаквате ли допълнителни средства от резерва на НЗОК по Методиката през този месец?

- По предварителни данни, икономии в средствата за СИМП няма, за ОПЛ все още няма яснота. Допълнително плащане ще има за болнична помощ и за МДД, считано от септември. Резервът на касата, няма да бъде разпределен за допълнителни средства към лечебните заведения.

- А какво е мнението ви за предложените промени в бъдещето НРД - 15 минути преглед, по-високи санкции?

- Тези предложения са с една цел, създаване на възможност за налагане на високи санкции. Качеството на прегледа не зависи само от продължителността на прегледа - за различните специалности, за лекарите с различен опит, работата в екип с медицинска сестра, менталното и здравно състояние на пациента имат значение за времетраенето. Продължава здравната каса да налага финансови санкции за технически пропуски въпреки, че прегледа е извършен. Това не бива да се допуска, защото е ограбване труда на колегите.

- Какви би трябвало да са промените в ИМП според вас?

- Дълга тема, промените не бива да се правят на парче. Определено трябва да се даде тежест на ИМП, но преди това самите ЛЗ от доболничната помощ трябва да бъдат подготвени - да се подобри инфраструктурата, оборудването с модерна медицинска апаратура и достатъчно медицински специалисти в активна трудоспособна възраст. За здравното министерство ИМП не съществува – всички европейски програми са насочени към болниците. ДКЦ-та не могат да кандидатстват за санираме на сградите, за изграждане на фотоволтаици, за обновяване на медицинската апаратура- с други думи лечебните заведения от СИМП не са готови за тази промяна. Броят на болниците ще расте, предимно в големите градове, системата ще плаща все повече, икономиката ще губи.

- Лекарите не искат ли електронизация на здравеопазването, защо имаше толкова голям отпор срещу въвеждането изцяло на е-рецептата?

- Не мога да се съглася с обобщението във въпроса. Без съмнение, повечето лекари разбират и приемат електронното здравеопазване, но не приемат начина по който беше въведен. Трябваше да има тестов период в няколко пилотни населени места, да се стиковат различните софтуерни програми и разбира се обучение на медицинските специалисти. Вече половин година работи ИМП електронно, но напрежението продължава и причините са различни. Добре би било в началото на следващата година, министерство на здравеопазването да инициира анкета и съответно да се извърши задълбочен и обективен анализ на трудностите в работата с електронното здравеопазване.