Опозиционният "Патриотичен блок", съставен от четири проруски партии, излезе начело в социологическо проучване преди парламентарните избори в Република Молдова на 28 септември, съобщават местните медии, цитирани от БТА.

Според анкета на Изборния барометър iData, отразяваща електоралните нагласи в началото на септември, в следващия молдовски парламент ще влязат две коалиции и две партии.

На първо място е опозиционният "Патриотичен блок" с 36 процента от гласовете, следван от управляващата в момента Партия на действието и солидарността (ПДС) с 34,7 на сто.

"Нашата партия" на Ренато Усатий е класирана трета с 8,4 процента, а коалицията "Алтернатива" е четвърта със 7,9 на сто.

В предишно проучване на социологическата компания iData от края на август на първо място бе управляващата Партия на действието и солидарността, следвана от „Патриотичния блок“, коалицията „Алтернатива“ и „Нашата партия“.

В последните две социологически проучвания останалите политически формации, участващи в изборите, не достигат прага за представителство в парламента, който е 5 процента за партии и 7 процента за коалиции.

В същото време последното проучване показва, че 30 процента от избирателите не са решили за кого ще гласуват, което може да повлияе съществено на резултата от вота на 28 септември, отбелязват местните медии.

В анкетата също така не са обхванати молдовските избиратели в чужбина, чийто дял от подадените гласове на президентските избори през есента бе около 19 процента, както и избирателите на левия бряг на Днестър, където през 1992 г. бе провъзгласена независимост на Приднестровието, която не е призната от нито една държава по света, включително от Русия, разположила около 1500 войници в самопровъзгласилата се република.

ОСПОРВАНА БИТКА и РОЛЯТА НА ДИАСПОРАТА

„Битката“ за спечелване на парламентарните избори в Република Молдова е много оспорвана, написа във Фейсбук бившият румънски президент Траян Бъсеску, който е привърженик на идеята за обединение на Румъния и Република Молдова.

Екс-президентът на Румъния, чието молдовско гражданство бе отнето през 2017 г. от тогавашния молдовски президент Игор Додон, коментира, че вероятно резултатът от изборите ще бъде повлиян от вота в диаспората.

„Много вероятно, както и на президентските избори, резултатът ще бъде решително повлиян от вота на хората от диаспората. Над един милион граждани на Република Молдова живеят и работят в страни от ЕС, възползвайки се от румънското си гражданство“, написа Бъсеску.

„На 28 септември вечерта Путин и неговите хора може да бъдат на границата на Румъния! (…) Проевропейските сили и проруските партии са рамо до рамо (…)“, написа Бъсеску, предупреждавайки, че „една победа на промосковската левица би довела в парламента и в правителството в Кишинев „марионетките на Путин“.

РОЛЯТА НА РУСИЯ

В реч пред Европейския парламент на 9 септември президентът на Молдова Мая Санду заяви, че Русия иска да обърне Молдова срещу Европа.

Държавният глава говори пред евродепутатите за борбата на Молдова за демокрация и тактиката, използвана от Руската федерация, за да повлияе на резултатите от парламентарните избори. Мая Санду се обърна и към молдовските граждани, като спомена, че целта на Кремъл е да спре страната по пътя й към ЕС.

Санду призова молдовците да гласуват и да изберат „парламент, който ще поведе Молдова към Европейския съюз“.

Говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова реагира на изявленията, като посочи, че молдовските власти продължават да обвиняват Русия в опит за намеса в предстоящите избори, без да представят доказателства.

„В същото време режимът на Санду оказва психологически натиск върху населението и заплашва политическите си съперници. Западът, който контролира Молдова с желязна ръка, продължава да показва безусловната си подкрепа за своите протежета“, коментира Захарова, цитирана от молдовския информационен сайт Щири.мд (Știri.md). По думите й в Молдова се извършва „милитаризация“, а „молдовски военни редовно участват в съвместни учения с държави от НАТО".

ПРЕДИЗБОРНИ ПРОГРАМИ

На този фон политическите партии и коалиции представят през последните дни предизборните си програми.

„Патриотичният блок“, който води в последното оповестено социологическо проучване, обяви, че си поставя за цел да възстанови икономическите отношения със страните от Общността на независимите държави - регионална организация, в която влизат 8 от 15-те бивши федерални републики на Съветския съюз.

Молдова напусна тази организация през 2023 г.

Опозиционната коалиция е отворена също за сътрудничество с БРИКС, Евразийския съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Китай.

Представителите на „Патриотичния блок“ казват, че ако дойдат на власт ще предложат закон за постоянен неутралитет на Молдова, който да допълва конституцията и да бъде признат на международно ниво, включително от ООН.

„Патриотичният блок“ обещава да постигне чрез преговори намаление на цената на природния газ и на електроенергията, предлага въвеждане на квота от 50 процента за молдовски продукти в магазините и приоритетен достъп на местния бизнес до обществени поръчки.

„Патриотичният блок“ смята, че управляващата Партия на действието и солидарността е предала „контрола над държавата на Брюксел“ и „води Молдова към война“, а свързани с управляващата партия кръгове „крадат милиони от бюджета под претекст европейски фондове“.

„Патриотичният блок гарантира неутралитет, мир и сигурност“, твърдят от Партията на социалистите в Република Молдова на бившия президент Игор Додон, партия „Сърцето на Молдова“ на Ирина Влах, „Бъдеще за Молдова“ на бившия министър-председател Василе Тарлев и Комунистическата партия на бившия президент Владимир Воронин, които се обединиха в предизборната коалиция.

Управляващата в момента Партия на действието и солидарността обещава да удвои доходите на работещите и да подпише договор за присъединяване на Молдова към ЕС през 2028 г.

„Или ще изберем да се присъединим към ЕС през следващите четири години и да гарантираме мир и развитие, или ще загубим всичко и ще рискуваме да изгубим всичко, за което сме работили толкова усилено“, посочиха от управляващата партия при представянето на предизборната си програма.

От Партията на действието и солидарността припомниха, че по време на нейното управление е била увеличена минималната работна заплата до 5500 молдовски леи (555 лв.), а средната заплата е скочила до над 16 000 молдовски леи (1616 лв.).

ПДС припомни, че е увеличила близо три пъти минималната пенсия до 3055 молдовски леи (308 лв.), а средната пенсия се е удвоила до 4407 молдовски леи (445 лв).

В хода на процеса на евроинтеграция партията си поставя за цел да постигне устойчив ритъм на икономически растеж от най-малко 5 процента годишно до 2027 г.

През следващите четири години Партията на действието и солидарността си поставя за цел да модернизира 3000 км пътища, да ремонтира всички поликлиники в страната, да направи подобрения и инвестиции в образованието, здравеопазването, в населените места и в енергийната ефективност с европейски инвестиции.

„Национално помирение“ чрез прекратяване на „разгорещените дискусии за геополитика“, неутралитет на Молдова и запазен в конституцията статут на руския език предлагат от „Нашата партия“ на Ренато Усатъй, бивш кмет на втория по големина град в страната Бълци (Белци), която се нарежда на трето място в последното оповестено социологическо проучване.

„Молдова трябва да престане да бъде място, където външни фактори измерват силата си, причинявайки страдания на нашите граждани. Ние сме промолдовски политици, които по дефиниция не могат да бъдат антиевропейски, антируски, антирумънски, антиамерикански или антикитайски“, посочват от „Нашата партия“ на страницата си в интернет.

„От 32 години Република Молдова живее без пътна карта за развитие“, се казва в предизборната програма на партията. „Докато не изкореним корупцията и не повишим стандарта на живот на хората, няма да успеем да обединим страната“, посочва лидерът Ренато Усатъй в предизборната програма.

„(…) На фалшивата и безплодна демагогия около „геополитическия избор“ трябва да бъде наложен мораториум от най-малко 10 години“, смята Ренато Усатъй.

От партията предлагат редица антикорупционни мерки, като лустрация, отпадане на имунитета на депутатите, ревизия на всички договори за приватизация и концесии от последните 10 години.

От „Нашата партия“ искат „молдовската държава да възстанови водещата си роля в процеса на икономическо развитие на страната“, да спрат миграцията на работна сила в чужбина и да насърчат връщането й в страната. Нарастване на капацитета за износ на молдовска продукция, увеличение на местните инвестиции в икономиката, развитие на туризма, инфраструктурата и селското стопанство, което осигурява една четвърт от брутния вътрешен продукт на Молдова, са сред другите цели на партията.

Предизборният блок „Алтернатива“, който според анкетите също има шанс да влезе в новия парламент, декларира, че подкрепя ускоряването на интеграцията на Молдова в ЕС, но въз основа на три принципа: интеграцията да не засегне суверенитета на страната; Молдова да се присъедини заедно с Приднестровието и неутралният статут на Република Молдова да бъде гарантиран.

Местни медии коментират, че посочените от „Алтернатива“ принципи са на практика „условия“, а най-важното от тях – за статута на Приднестровието, е на практика „неизпълнимо“, тъй като между администрацията в Кишинев и тази в Тираспол (главен град в Приднестровието) никога не е съществувало политическо сближаване.

Издигането на тези „принципи“ в процеса на евроинтеграция повдига въпроса дали членството в ЕС е реална цел за блока „Алтернатива“ или само „декларативна“, посочва молдовската журналистка Диана Пряшка.

Програмата на „Алтернатива“ също така не споменава с кои държави блокът би искал да установи стратегическо партньорство, ако влезе във властта, допълва журналистката.

Миналото на лидерите на „Алтернатива“ - кметът на Кишинев Йон Чебан, бившият министър-председател Йон Кику, бившият главен прокурор и кандидат за президент Александър Стояногло и бившият президентски съветник Марк Ткачук, предизвиква съмнения за проевропейската ориентация на предизборния блок, писа и молдовската редакция на Радио Свободна Европа.

В предизборната си платформа „Алтернатива“ описва почти бедствено положение в Молдова във всички области, но предлага редица мерки, които изискват финансови ресурси в размер на стотици милиони и дори милиарди леи. Въпреки това от „Алтернатива“ не посочват източника на финансиране за тези реформи и не споменават международните организации и структури, с които ще сътрудничат, за да ги осъществят.

От „Алтернатива“ обещават безплатни профилактични прегледи за всички граждани, както и безплатни стоматологични услуги за уязвими лица, годишно увеличение на заплатите с най-малко 20 процента, връщане на молдовските лекари, които са заминали на работа в чужбина, модернизация на болниците и медицинските центрове и изграждане на нови, увеличение на минималните пенсии и на детските помощи, строителство на нови детски ясли, отпускане на до 10 процента от БВП за пътища, водоснабдяване, канализация и енергетика, създаване на национален инвестиционен фонд и развитие на индустриални платформи във всеки окръг и град и пр.

На фона на тези обещания телевизия „Журнал“ обиколи няколко населени места, за да попита жителите какви очаквания имат от бъдещия парламент. В мнозинството си хората отговориха, че искат работни места, достъпни цени и по-добро бъдеще за децата си. Млади хора и други жители на столицата Кишинев ясно заявиха, че си представят бъдещето на Молдова в ЕС.