"Бъдещите астронавти може да успеят да намерят вода дори близо до екватора"

Ново проучване твърди, че водата е разпространена навсякъде по Луната. Изследователи от Института за планетарни науки стигат до това интересно откритие, като правят нов преглед на минераложките карти на Луната. Според тях тези карти показват, че молекулите на водата са много по-разпространени, отколкото се смяташе досега, съобщава Futurism.

Тези минераложки карти, които са събрани както от близката, така и от далечната страна на Луната от индийския космически кораб Chandrayaan-1 в периода 2008-2009 г., показват, че дори най-осветените части на Луната съдържат вода.

"Бъдещите астронавти може да успеят да намерят вода дори близо до екватора, като използват тези богати на вода зони", каза Роджър Кларк, старши учен в института и водещ автор на нова статия за откритията, публикувана в Planetary Science Journal. "По-рано се смяташе, че само полярните региони, и по-специално дълбоко засенчените кратери на полюсите, са местата, където може да се намери голямо количество вода."

Както се посочва в прессъобщението на Института за планетарни науки, спектрометърът на Chandrayaan-1 търсел цветни сигнатури на вода и хидроксил (OH - който съдържа един кислород и един водород, за разлика от два в H2O) в светлината, отразена от повърхността на Луната.

Докато обикновените камери могат да виждат само три цвята - червен, син и зелен - спектрометри като този на новаторския индийски космически кораб, изстрелян преди 16 години, могат да засекат 85 цвята, включително както видимия спектър, така и инфрачервените лъчи.

В крайна сметка изследователите открили цветове, съответстващи на вода и хидроксил, почти навсякъде, където са гледали, макар че на картите на лунните морета (или вулканични ударни басейни, които маркират най-младите части на Луната) са намерили значително по-малко вода.

Още по-интересно е, че Институтът за планетарни науки открил, че скалите, извадени от метеори, ударили Луната, са най-богати на вода - но кратерите, които са оставили, съдържали повече хидроксил, отколкото H2O. Това подсказва, че веднъж изложена на повърхността, подземната лунна вода може да се изпарява и да оставя след себе си хидроксилен слой.

"Виждаме лунна повърхност с комплексна геология, със значително количество вода в подземните слоеве и повърхностен слой от хидроксил", каза Кларк. "И ударите на метеори, и вулканичната активност могат да доведат богати на вода материали на повърхността, и и двете явления се наблюдават в лунните данни."

Тези открития биха могли да имат последици за бъдещите колонисти на Луната, които биха могли да нагряват лунните скали, за да извлекат вода.

"Да знаем къде се намира водата не само помага да разберем геоложката история на Луната", каза старшият учен, "но също така къде астронавтите биха могли да намерят вода в бъдеще."