Всички заледени региони на планетата са уязвими именно заради ускореното топене, а последствията могат да бъдат от внезапни наводнения до мегацунами с височина на небостъргач

На 26 август леденият ад между Непал и Китай се отприщи без предупреждение, превръщайки  планинска тишина в опустошителен и оглушителен кошмар за броени секунди.

Внезапна вълна от вода, скали и кал се спусна по речна долина, помитайки къщи, мостове и пътна инфраструктура, отнемайки живота на стотици и оставяйки други под гъст пласт кал. По първоначални данни от терена, срутила се е част от ледник заедно с прилежащ скален участък на хиляди метри височина - маса, съизмерима по обем с около 70 пирамиди като тази в Гиза.

Никой не е успял да предвиди конкретното събитие. Но, както обясняват учени, цитирани от National Geographic, подобни внезапни срутвания на ледници вече не са изолирани изключения, а все по-предвидим резултат от бързо затопляща се планета.

Проблемът далеч не се ограничава до Хималаите - от норвежките фиорди и ледниците на Нова Зеландия до Исландия и Чили, навсякъде по света надвиснали ледени маси представляват потенциална заплаха. Глациологът Мохан Бахадур Чанд от Университета на Катманду посочва, че всички заледени региони на планетата са уязвими именно заради ускореното топене, а

последствията могат да бъдат от внезапни наводнения до мегацунами с височина на небостъргач.

Изследователят на National Geographic Алтън Байърс от Университета на Колорадо в Боулдър обаче внася нотка на надежда: не всичко е загубено. Когато опасни ледници се наблюдават системно, те често подават сигнали преди срутване - а навременното засичане на тези сигнали може да спаси живота на хиляди.

Как ледниците се превръщат в оръжие

Ледниците съществуват на всички континенти, но когато онези по високите планински била започнат интензивно да се топят, напукват и рушат, те могат да предизвикат различни по характер, но еднакво опасни бедствия - от мощни ледникови наводнения до лавини от лед и скали.

Ако срутването се случи над дълбок фиорд, резултатът може да е мегацунами. През 2023 г. огромна лавина от скали и лед се стовари във водите на фиорд в Източна Гренландия, пораждайки вълни с височина около 200 метра.

През 2025 г. подобно събитие в аляски фиорд, който често приема круизни кораби, вдигна вълна около 482 метра - почти три пъти по-висока от Вашингтонския монумент. За щастие тя се образувала рано сутрин, когато във фиорда нямало плавателни съдове.

Властите продължиха изтощителното търсене на жертви дни наред, много от които бяха заровени под метри калСнимка: Getty Images

Не всички трагедии обаче се случват на безлюдни места. През май 2025 г. голяма част от ледника Бирх в швейцарската долина Льочентал се откъсна, предизвиквайки лавина от скали и лед, която зарина по-голямата част от селото Блатен под около 20 милиона тона отломки.

Отломки и кал покриват селища след внезапни наводнения на 28 август 2026 г. в село ДевГхат, Непал. Властите съобщиха, че внезапните наводнения са били предизвикани, след като маса от лед, кал и скали се е срутила в хималайска река близо до границата между Непал и Китай, оставяйки стотици мъртви или изчезнали и причинявайки големи щети в засегнатите райониСнимка: Getty Images

Хималайското бедствие от 26 август се вписва в същата логика. Според геоморфолога Кристен Кук от Университета Гренобъл Алпи във Франция, срутила се е голяма част от скалната основа под ледника на връх Лангтанг Лирунг, близо до непалско-тибетската граница - самата земна основа под леда се е сринала и го е повлякла надолу.

Огромната скорост на свободното падане е причинила частично разтопяване на леда, а е възможно скалната маса временно да е преградила река Лхенде, образувайки езеро, чиято естествена преграда впоследствие рухнала внезапно. По думите на Чанд точният момент, мащаб на преграждането и обем на освободената вода все още не са потвърдени, но точно този механизъм изглежда най-вероятното обяснение за наводнението.

Бедствието отне живота на стотициСнимка: Getty Images

Никое отделно бедствие не може да се обясни единствено с повишените температури. Но в този случай високопланинската вечна замръзналост - описана от Байърс като "криосферното лепило", което хилядолетия наред е държало снега, леда и скалите споени - вероятно е била отслабена именно от затоплянето на планетата. Чанд обобщава връзката пределно ясно: покачването на температурите ускорява топенето на ледниците и образуването на ледникови езера, а съчетано с нестабилния геоложки строеж на терена, това прави високите планини все по-неустойчиви.

Жител пренася вещи през път, силно покрит с кал, след внезапни наводнения на 27 август 2026 г. в Тришули, Непал.Снимка: Getty Images

Могат ли следващите катастрофи да бъдат предвидени

Ако атмосферата и океаните продължат да се затоплят с досегашния темп, следващите десетилетия обещават да бъдат трудни. Кук предупреждава, че макар августовското бедствие в Непал да е било изключително по мащаб, по-малки срутвания от подобен тип определено ще продължат да се случват - очакванията са нестабилността във високите планини да нараства.

Спасител помага на жител през гъста кал след внезапни наводнения на 27 август 2026 г. в Тришули, Непал. Внезапно наводнение премина през басейна на река Бхоте Коши в северната част на Расува на 26 август, като повреди селища, пътища и енергийна инфраструктура, докато спасителни екипи издирваха жители и чуждестранни пътници, за които се съобщаваше, че нямат връзкаСнимка: Getty Images

Опасностите от ледниците не засягат само Хималаите. Байърс напомня, че опустошителни наводнения от внезапно изпускане на ледникови езера в Андите - по-конкретно в перуанската Кордилера Бланка - са документирани още от 40-те години на XX век, тъй като тези по-нискорасположени ледници по-рано и по-бързо са усетили ефекта от покачващите се температури. Там са изградени инженерни съоръжения, включително отводнителни канали, но те не могат да спрат самото топене и разпадане на ледниците.

Спасителите предоставят медицинска помощ на дете в армейски спасителен лагер в Тришули Батар, Непал, на 27 августСнимка: Getty Images

Хималаите са особено уязвим регион, обяснява Кук, защото съчетават множество ледници върху изключително стръмни склонове с не по-малко стръмни речни долини, в които често е разположена важна инфраструктура. Проучване от 2019 г. е установило, че 210 ледникови езера в региона крият потенциал да застрашат населени места с внезапни наводнения.

Има и обратни примери. Наред с дългосрочната цел за ограничаване на емисиите на парникови газове и стабилизиране на ледниците, през последните години системният мониторинг вече е спасявал човешки животи.

Лавината, погребала швейцарското село Блатен през 2025 г., е причинила огромни материални щети - около 400 милиона долара, - но не отнема нито един човешки живот, защото жителите и добитъкът им са евакуирани девет дни преди срутването. Специалистът по природни опасности Бенямин Белвалд от Норвежкия геотехнически институт, роден в Блатен, разказва, че опасността от този ледник е била известна още от 90-те години на миналия век, а зачестилите каменопади в началото на 2025 г. поставили учените и властите в повишена готовност. Именно ясната и открита комуникация с местните жители, съчетана с научен мониторинг, позволила евакуацията да протече спокойно.

Дали подобна система на ранно предупреждение е приложима и в Хималаите? Потенциално - да. По думите на Байърс, вече се работи съвместно с непалските власти по идентифициране на потенциални точки на бъдещи внезапни изпускания на ледникови води, както и по изготвяне на карти на риска и планове за подготовка на местните общности.

Спасители и непалската полиция претърсват кал и отломки след опустошителното наводнение на 27 августСнимка: Getty Images

Пречките пред такава система обаче са значителни. Белвалд отбелязва, че Хималаите обхващат несравнимо по-голяма територия от Алпите, което прави постоянното наблюдение много по-трудно, а дори учените да съсредоточат усилията си върху ледниците, за които съществуващите данни сочат най-висок риск, няма гаранция, че всеки от тях ще подаде еднакви предупредителни сигнали преди срутване. Чанд добавя, че подобни системи изискват изключително усъвършенстван и непрекъснат мониторинг - ресурс, който Швейцария си позволява, но който често е недостъпен за развиващите се страни в региона на Хиндукуш и Хималаите, изправени пред несравнимо по-сериозни финансови предизвикателства.

Снимка: БТА/АП

Друг сериозен фактор на риска, посочен от Байърс, е неконтролираното строителство и разрастването на населените места покрай реките и върху заливните равнини - зони, изложени именно на опасност от катастрофални наводнения. Колкото по-гъсто населени стават тези райони, толкова по-голям е потенциалният брой жертви при бъдещи бедствия.

Работата по създаването на надеждни системи за ранно предупреждение тепърва предстои. Засега никой не може да каже точно кога и къде ще се случи следващото ледниково срутване или внезапно наводнение. Единствената сигурност, обобщава Чанд, е че подобни бедствия ще стават все по-чести.