Непрекъснатата борба с рака или други заболявания може да изтощи Т-клетките на имунната ни система, като попречи на способността им да убиват нашествениците. Учени от САЩ са открили как да възстановяват функциите на изтощените Т-клетки, така че те да са готови да се борят отново, което подобрява ефективността на противораковата имунотерапия, пише "Сел рипортс", цитирано от БТА.

Т-клетките са вид бели кръвни клетки, които играят важна роля в защитата на организма от чужди нашественици, като например рак. Постоянната борба обаче води до тяхното изтощение. Когато това се случи, Т-клетките не произвеждат достатъчно стимулиращи имунния отговор протеини и са по-малко ефективни при унищожаването на раковите клетки.

Имунотерапията е обобщаващ термин за редица биологично базирани методи за лечение. При тях се използват Т-клетки за борба с рака, като се повишава способността на имунната система да спре или забави растежа на раковите клетки или й се помага да ги разпознае и унищожи. За да бъде ефективна имунотерапията, е необходимо Т-клетките да са във върхова форма.

Специалисти от изследователския институт "Санфорд Бърнам Пребис" в Калифорния са проучили изтощението на Т-клетките при меланом и са открили, че ключова роля в него играе протеин, наречен PSGL-1, който се намира се на повърхността на Т-клетките.

В изследване с мишки с генетичен дефицит на PSGL-1, изследователите са установили, че протеинът причинява изтощение на Т-клетките.

Специалистите след това са използвали антитяло, за да блокират активността на PGSL-1. Те са открили, че прицелването към протеина забавя процеса на изтощение на Т-клетките и също така помага на изтощените Т-клетки да възвърнат функциите си. Това е довело до  значително намаляване растежа на тумора при мишките.

След като са се убедили в успеха на базирания на антитела подход при гризачи с меланом, изследователите са го тествали върху мишки с мезотелиом - агресивна и смъртоносна форма на рак, която обикновено засяга белодробните тъкани и е свързана с излагането на азбест. Те са открили, че подходът им работи и при този вид рак.

Следващата цел на изследователите е да адаптират подхода си така, че да бъде подходящ за използване при хора, като има потенциал да бъде прилаган при широк спектър от резистентни на лечение ракови заболявания.