От Ур до Кувейт археолозите откриват загадъчни глинени образи, които размиват границата между факт и мит

Насред прашните пластове на Ур и Ериду археолозите откриват малки глинени тела с издължени глави и неестествено големи очи - предмети, които повече напомнят на създания от митичен свят, отколкото на артефакти от едно ранноземеделско общество. Нови находки от Кувейт подновиха интереса към тези мистериозни фигурки, пораждащи научни и фантастични хипотези в еднаква степен, съобщава Live Science. Дали представляват хора с особен статус? Божества? Или отразяват митологични същества, които са населявали въображението на древните?

В зноя на Месопотамия земята рядко разкрива тайните си без съпротива. Прахът се вдига над изсъхналите глинени пластове, а горещината прониква навсякъде - в камъка, в костите, в паметта на това място. Тук, сред руините на древни градове като Ур и Ериду, археолозите търсят следи от началото на цивилизацията. Понякога находките са очаквани - фрагменти от съдове, тухли с клинописни отпечатъци, следи от огнища. Но понякога земята поднася нещо съвсем различно. Нещо, което сякаш наднича от друг свят.

Точно така изглеждат малките седемхилядолетни фигурки с влечугоподобни лица, откривани в южните райони на Месопотамия, в обекти като Тел ел-Уейли, ал-Убайд, Урук и други селища, принадлежащи към Убайдската култура.

Женска фигурка, кърмеща дете, ок. 4000 г. пр. Хр. Открита е при разкопките на Леонард Уули в Ур, днешен Ирак, през 1929-1930 г. Днес е експонирана в Иракския национален музей в Багдад. Снимка: © Iraq Museum

В южната част на Месопотамия, между древните корита на Тигър и Ефрат, Убайдската култура (приблизително 5500-4000 г. пр.н.е.) поставя основата на социалната и архитектурната среда, в която по-късно ще се развият шумерските градове-държави. В този период се оформят първите храмови комплекси, изграждат се селища от планиран тип, а керамиката, строителната техника и общественият живот добиват устойчиви характеристики. Сред различните археологически находки от обектите ал-Убайд, Тел ел-Уейли, Ериду, Ур, Урук и други, една група артефакти продължава да привлича специално внимание - малките глинени фигурки с удължени черепи, големи очи и силно стилизирани тела.

Първите научни описания на тези фигурки датират от началото на XX век. Археологът Хенри Хол от Британския музей, работещ в ал-Убайд между 1919 и 1924 г., публикува едни от първите подробни сведения за тях. Малко по-късно сър Леонард Уули, ръководил разкопките в Ур от 1922 до 1934 г., открива няколко нови екземпляра, включително в гробове от периода Убайд IV (ок. 4500-4000 г. пр.н.е.). Тези находки са сред първите, които ясно поставят въпроса за тяхната функция и символика.

През следващите десетилетия фигурки от същия тип са откривани в още обекти - в Тел Укайр, в ранните слоеве на Тел ел-Уейли, както и в части на Урук и Телло (Гирсу). Те се появяват в различни археологически контексти - в гробове, в храмови структури, в жилищни пластове и дори в отпадъчни слоеве. Последното значимо попълнение е фигурка от Кувейт, която разширява географския обхват на тези находки към северната част на Персийския залив.

Реконструираната фасада на Великия зикурат в Ур край Насирия, Ирак. Произходът на зикуратите може да се проследи до повдигнатите платформи от убейдския период през IV хилядолетие пр.н.е. Снимка: Universal History Archive/UIG via Getty images

Фигурките имат височина обикновено между 10 и 20 сантиметра, изработени са от глина и понякога са покрити с хематит или други пигменти. Често са добре моделирани, със сравнително реалистично оформени крайници, ясно маркирани рамене и кръст, но с лица, които силно се различават от останалата форма - удължени, с овални очи и тънки, остри черти. Тази диспропорция е една от причините те да бъдат наричани "офидиански" (от гръцкото ophis - змия).

Но според редица учени това е подвеждащо. Аурели Даемс, изследовател към Института за изследване на Древния Близък изток към Университета на Чикаго, предупреждава, че етикети като "змийски" могат да насочат интерпретацията в грешна посока. Тя подчертава, че морфологията на лицата трябва да бъде разглеждана като художествен избор, а не непременно като представяне на животински черти.

Една от най-обсъжданите хипотези е свързана с изкуствената черепна деформация - практика, документирана в различни древни общества, при която главата на бебето се оформя посредством превръзки или дървени подложки, за да придобие определена форма. В Южна Месопотамия има оскъдни, но реални данни за подобни практики, което прави тази хипотеза напълно възможна. Така необичайните лица на фигурките могат да бъдат стилизирани представи на хора от елита или от определена ритуална група.

Археологическият контекст също дава важна информация. В Ур няколко фигурки са открити в гробове в непосредствена близост до черепите на погребаните. При тях, както и при част от скелетите, е намерена червеникава хематитова прах. Това навежда на мисълта, че фигурките са имали роля в погребални ритуали или в практики, свързани с прехода към отвъдното. В Ериду - един от най-старите храмови комплекси в света, други екземпляри са намерени близо до светилищните постройки, което предполага религиозна употреба.

В Тел ел-Уейли, разглеждан като един от най-ранните обекти на Убайдската култура, част от най-старите фрагменти идват от жилищни слоеве, което подсказва, че фигурките не са били използвани само в ритуали, а може би и в ежедневието.

Снимка: © The British Museum

Изследователските дискусии включват и въпроса за разпространението. Присъствието на подобни фигурки в райони като Кувейт и дори в части на Иран подсказва, че определени художествени и символни практики са се разпространявали по търговски или културни канали. Откритията в Иран, макар по-редки, имат сходни характеристики, което според някои учени свидетелства за контакт, а според други - за паралелно развитие.

Научните интерпретации се различават, но повечето изследователи са единодушни по един въпрос - фигурките не са играчки и не са изображения на божества в класическия смисъл. По-вероятно е те да отразяват ритуални роли, социални статуси или културни идентичности, които не можем да възстановим напълно с наличните данни.

От другата страна на спектъра стоят модерните неакадемични интерпретации, които често свързват фигурките с митологични същества, подземни духове или "древни пазители". Тези идеи не са подкрепени от археологията, но показват колко силно е визуалното въздействие на обектите извън рамките на науката.

Днес убайдските фигурки представляват важен елемент в изследването на социалните и ритуални практики в периода преди Шумер. Те дават ценна информация за начина, по който ранните общности в Месопотамия са възприемали тялото, статуса, прехода между живота и смъртта, както и отношенията между дома, храма и гроба.

Макар да липсва единна интерпретация, мнозина археолози са съгласни, че тези фигурки отразяват ключови аспекти на култура, която е в основата на първите градски общества в света. Те са едновременно художествени обекти и свидетелства за ритуали, чието значение все още не успяваме да разберем.

Именно тази комбинация от археологически данни, културна сложност и неизяснена символика превръща убайдските фигурки в една от най-интересните и дискутирани групи артефакти от праисторическа Месопотамия.

Снимка: © Louvre Museum

Необичайната форма на убайдските фигурки естествено привлича интереса на любителите на т.нар. "теория за древните астронавти". Според тези популярни интерпретации подобни артефакти могат да бъдат разглеждани като изображения на посетители от космоса или на хибридни същества, които според някои автори са оказали влияние върху развитието на ранните цивилизации. Тези идеи са особено разпространени в книгите на Ерих фон Деникен, Зекария Сичин и други изследователи от 70-те години насам. Фигурките често са цитирани като "визуално доказателство", защото на пръв поглед приличат на съвременни представи за извънземни същества - с големи очи и непропорционално оформена глава. В интернет културата също се изграждат паралели между външния вид на убайдските фигурки и популярните "сиви".

Съществува и друга популярна теория - че фигурките представят "древни генно модифицирани същества" или "научни експерименти" на предполагаеми космически посетители. Тези идеи се опират на митове от Месопотамия за създания като апкаллу, които са описвани понякога с комбинирани човешко-животински характеристики, както и на шумерския разказ за сътворението на човека от боговете.

Археолозите са наясно с тези интерпретации и често обясняват защо те се появяват. На първо място, фигурките наистина изглеждат необикновено. На второ място, липсата на ясни писмени свидетелства за Убайдската култура оставя поле за различни хипотези. На трето - разпространението на находките, включително и извън основните центрове, допринася за усещане за загадъчност.

От научна гледна точка обаче няма доказателства, които да подкрепят теорията за древните астронавти в контекста на Убайдската култура. Няма архитектурни маркери, технически артефакти или текстове, които да предполагат подобна хипотеза. Външността на фигурките се обяснява по-успешно чрез местна художествена традиция, социални практики и възможни ритуални функции.

Специалисти като Аурели Даемс подчертават, че художествените характеристики на фигурките вероятно имат символно значение, а не биологично. Сходни стилистични преувеличения се срещат и в други древни култури, където не се предполага наличие на "извънземни влияния".

Снимка: University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology

Въпреки това популярните космически интерпретации не намаляват интереса към истинската археология. Точно обратното: те често водят нова публика към археологическите открития, а фигури като тези от Убайд остават на кръстопътя между научните изследвания и модерната митология. Тази комбинация, колкото и проблематична да е от научна гледна точка, продължава да подхранва широк интерес към едни от най-необичайните артефакти от праисторическа Месопотамия.