Общо 61 отпечатъка от човешки стъпки, запазени в кал отпреди 21 000 до 23 000 години, са датирани чрез радиовъглероден анализ

Националният парк "Уайт Сандс" в Ню Мексико не е толкова известен като Гранд Каньон или Йелоустоун, но вероятно заслужава да бъде. Малко места в Америка предлагат толкова ясна представа за живота на най-ранните обитатели на континента, колкото гипсовите му дюни, които крият праисторически находки, променящи разбирането ни за човешката история.

Само две години след като през 2019 г. "Уайт Сандс" получава статут на национален парк, пустинната територия с площ 275 квадратни мили се превръща в център на археологическия свят. Причината е публично оповестеното откритие на вкаменени човешки следи.

Общо 61 отпечатъка от човешки стъпки, запазени в кал отпреди приблизително 21 000 до 23 000 години, са датирани чрез радиовъглероден анализ на съседни пластове растителни семена. Откритието има огромно значение за дългогодишните спорове относно времето, когато праисторическите хора за първи път достигат Америка.

Дотогава преобладаващото становище е, че хората са пристигнали в днешна Северна Америка преди около 13 000 до 16 000 години от Азия, преминавайки през Берингия. Това е потопен днес сухоземен мост, който някога е свързвал двата континента.

Находките от "Уайт Сандс" значително изместват тази хронология назад. Те подсказват, че хората са обитавали континента още по време на Последния ледников максимум, период преди между 19 000 и 26 000 години, когато две огромни ледени покривки са обхващали северната третина на Северна Америка.

Начинът, по който хората са пристигнали, все още се обсъжда. През последните години някои учени защитават тезата, че са плавали с малки лодки покрай азиатското крайбрежие, известна като теория за крайбрежната миграция.

Отпечатъците дават и доказателства, които могат да имат сериозни последици за разбирането на отношенията между хората и най-емблематичните представители на мегафауната от Ледената епоха, от колумбийските мамути, по-малко окосмените роднини на вълнестите мамути, до саблезъбите котки.

Снимка: iStock by Getty Images

Ако не бе упоритостта на един човек, откритието вероятно никога нямаше да види бял свят. През 2009 г. Дейвид Бустос, ръководител на интегрираните ресурси в "Уайт Сандс", забелязва онова, което прилича на древни човешки стъпки. Контурите им се открояват по бреговете на отдавна пресъхналото езеро Отеро, което някога е обхващало дюнното поле.

Следите се намират близо до отпечатъци от мамути и притежават всички белези на човешко стъпало. Тогавашният биолог от Службата за националните паркове обаче трудно успява да убеди дори себе си, че са от същата епоха, да не говорим за други изследователи.

"Гледаш ги и си казваш: "Това е невъзможно. Нали?" разказва Бустос пред Ерика Хил от CNN.

Снимка: Courtesy of the National Park Service

"Хората искаха да видят снимки и казваха, че най-вероятно не става дума за човешки отпечатъци, а за камила, подхлъзнала се в калта и оставила продълговата следа. Това продължи известно време и накрая се отказах."

По следите на миналото

Не за дълго. Година по-късно са открити още отпечатъци, отново до следи от мамути, и Бустос започва отново да търси мнения на специалисти.

И този път твърденията му не срещат разбиране. Дори следите да са човешки, според учените не може със сигурност да се определи дали са направени една година, 100 години или хиляди години след отпечатъците на мамутите.

Увереността на Бустос обаче нараства. През януари 2016 г. той получава решаващо доказателство: отпечатъци от мамут, разположени директно върху човешки следи. Това е най-ясното свидетелство дотогава, че двата вида са съществували по едно и също време.

Още от 60-те години на 20 век се разпространяват теории, че хората са ловували мегафауната до изчезване скоро след пристигането си в Северна Америка. Съвпадането на следите обаче предполага, че хората са живели редом с тези животни в продължение на 10 000 години преди те да изчезнат. Това означава, че ако хората са ловували мегафауната, поне за известен период тази практика е била устойчива.

Тогава телефонът на биолога започва да звъни непрестанно. Изследователи от цял свят пристигат в Ню Мексико, за да видят находките със собствените си очи. Преди обаче някой да успее да ги проучи подробно, силно наводнение отмива следите.

Бустос се насочва към изучаването на близките отпечатъци от мегафауна. В крайна сметка достига до следи с форма на бобово зърно, оставени от земен ленивец на Харлан. Това е древен родственик на днешните дървесни ленивци, броненосци и мравояди, който в изправено положение е достигал височина около 10 фута и тегло над един тон.

Докато Бустос разчиства седимента, неговият колега Матю Бенет, специалист по древни отпечатъци от Борнмътския университет във Великобритания, извиква развълнувано само на няколко крачки от него. Бустос се втурва натам и вижда вкаменен човешки отпечатък в следата на ленивеца.

Снимка: Courtesy of the National Park Service

"Ето го, това е потвърждението: били са там по едно и също време", спомня си Бустос.

Първоначално някои археолози оспорват възрастта на отпечатъците. Според тях водните растения, използвани за датирането, може да са усвоили въглерод от разтворени във водата атоми, а не от въздуха. Така следите биха могли да изглеждат по-стари, отколкото са в действителност.

Те настояват за независимо определяне на възрастта чрез други методи. Бенет и Бустос отговарят на това искане в научна статия, публикувана съвместно с Геоложката служба на САЩ през 2023 г. В нея представят две нови линии на доказателства: радиовъглеродно датиране на прашец от иглолистни дървета и анализ на кварцови зърна. Целта е да се "разреши" спорът за възрастта на следите и да се потвърдят първоначалните им заключения.

Нова стара история

След това откритията се множат. Всеки нов отпечатък добавя още един щрих към картината на епоха, в която хората са вървели редом с гиганти сред тревисти местности и влажни зони, а не сред 4,5 милиарда тона пясък, които днес образуват дюни с височина до 60 фута в парка.

Една следа с дължина над 1,5 километра разказва историята на възрастна жена, която носи малко дете и от време на време го оставя на земята. Тя преминава през напрегнато пътуване през кални равнини, обитавани от различни хищници, включително ужасни вълци.

Историята е описана в изследване от 2020 г., публикувано в Quaternary Science Reviews и съавторство на Бенет, Бустос и други учени. Тя е само една от многото, разкрити в "Уайт Сандс" през последното десетилетие. Други следи показват деца, които игриво газят във водата, събрана в отпечатъците на гигантски ленивци, както и групи, използвали ранна форма на травоа, безколесна ръчна шейна за пренасяне на товари.

"Най-хубавото при следите е, че когато ги видиш, те започват да приличат на филмови сцени в съзнанието ти", допълва Бустос. "Лесно можеш да си го представиш: подхлъзвали са се, вървели са назад на пети, завъртали са се. В тях могат да се видят толкова невероятни истории."

Снимка: iStock by Getty Images

Всяка нова история за праисторическите хора, която Бустос открива, поражда у него усещане за дежавю. Колкото повече научава за първите жители на Америка, толкова по-ясно осъзнава колко малко са се променили хората през хилядолетията.

"Мисля, че най-невероятното нещо, което вероятно сме очаквали, но лесно забравяме, е, че винаги сме едни и същи. Виждаш деца, които скачат във водни локви, родители, които се грижат за децата си, или хора, които излизат на лов за семейството си. Някои истории никога не се променят... В същността си всички сме еднакви и изглежда, че винаги сме били такива.", казва той.

Според Бустос нови групи вкаменени отпечатъци се забелязват почти всеки ден. Затова е донякъде иронично, че посещаемостта на "Уайт Сандс" е значително по-ниска от тази на много други сред 63-те национални парка на САЩ.

По данни, събрани от Службата за националните паркове, през 2025 г. начело са националните паркове "Грейт Смоуки Маунтинс" в Тенеси и Северна Каролина с над 11,5 милиона туристически посещения. "Уайт Сандс" заема 35-о място с приблизително 659 000 посетители.

Приближаването на съвременните хора до следите, оставени от праисторическите обитатели на района, би могло да увеличи тези числа. Вкаменените пътеки засега не са достъпни за посетители, за да се ограничи рискът от увреждане на обектите. От 2024 г. обаче различни човешки отпечатъци са изложени в специализирана експозиция в посетителския център на "Уайт Сандс".

Междувременно нови вълни посетители оставят свежи следи в ослепително белия пясък. Всяка стъпка разказва нова, а понякога и много стара, история.

"Отначало изглежда просто като няколко дюни", казва Бустос. "Но ако се вгледаш малко по-внимателно, винаги ще откриеш толкова много истории."