Три неизвестни досега антични пристанища, нови данни за пет каменни кариери от римската епоха и останки от праисторически животни са установили археолози при обход на дунавския бряг в участъка между устията на реките Огоста и Искър. Проучването е извършено в края на август и началото на септември, когато заради рекордно ниското ниво на Дунав са станали достъпни за оглед терени, които обикновено са под вода. Това съобщи проф. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН).

Екипът е обходил подробно около 50 км от крайбрежната ивица, като освен известните археологически обекти, чието състояние е било проверено, са регистрирани и нови находки. Сред тях са животински вкаменелости, произхождащи от разреда на китоподобните и датирани приблизително на 11 милиона години, предаде БТА.

Подобни находки са открити както на територията на област Враца, така и в област Плевен. За точното им определяне археолозите са потърсили съдействието на палеонтолози. Откритите вкаменелости свидетелстват за съвсем различна природна среда в далечното минало. Става дума за периоди отпреди появата на човека, когато в района се е простирало древно море между Карпатите и Стара планина. То е предхождало формирането на днешните реки и хидрографската система, обясни проф. Торбатов.

Сред новорегистрираните археологически обекти най-старият е праисторическо селище от ранния халколит, датирано приблизително от 4000 г. пр. Хр. То се намира близо до река Искър, в землището на село Байкал, област Плевен, и досега не е било известно на науката. По открития керамичен материал проф. Торбатов го свързва с културата Градешница, позната и от едноименното селище във Врачанско.

При обходите са установени и нови данни за добива и първичната обработка на камък в района през античността. Преди проучването е била известна една каменна кариера в землището на Горни Вадин. Сега археолозите са регистрирали още една в същото землище, две в други части на района и по една в землищата на Долни Вадин и Байкал. Така известните вече кариери в проучвания участък стават пет.

Въз основа на намерения материал специалистите са установили, че те са били експлоатирани през римската епоха и вероятно в началото на късната античност. Добиваният камък е използван частично при строителството на римския град Улпия Ескус край с. Гиген, както и за изграждането на множество крепости по дунавския бряг от римската и късноантичната епоха.

Особен интерес представлява откриването на три неизвестни досега антични пристанища, датирани също от римската епоха и късната античност. Едното се намира близо до Оряхово, малко след фериботния комплекс. Според проф. Торбатов то със сигурност е било свързано с голямо укрепено селище, обитавано от ранната бронзова епоха до българското Средновековие. По думите му на мястото има най-много археологически материали от римската епоха и късната античност. Ученият свързва обекта с известната от писмените извори крепост Аедава.

Второто пристанище е в землището на село Долни Вадин, непосредствено до една от каменните кариери и в близост до късноантичната крепост Валериана. Третото е открито в землището на село Байкал, в непосредствена близост до административната граница между областите Враца и Плевен. Проф. Торбатов го свързва с античната крепост Хунун, която също е локализирана на брега, непосредствено до това пристанище.

Археологическите материали показват, че районът е бил населен и използван през всички исторически епохи – от ранния халколит до наше време, каза още проф. Сергей Торбатов.