ДНК анализът на останките на момиченце, погребано преди около 1600 години в Перу, потвърждава, че то се е родило с циклопия - изключително рядка вродена малформация, при която в центъра на лицето се формира само една очна орбита, съобщава La brújula verde.

Причината за състоянието е била наличието на допълнително копие на хромозома 13. Погребението на детето показва, че то не е било третирано по-различно от останалите деца на културата Наска.

Две бебета били положени едно над друго в една и съща керамична погребална урна. При долното се наблюдавала само една очна орбита в центъра на лицето вместо две, а носните кости липсвали. Децата били погребани преди около 1600 години в археологическия обект Хауранга (Jauranga), в долината Палпа в Южно Перу, на няколко километра от мястото, където били създадени прочутите линии на Наска.

Сега ДНК анализът разкрива защо едно от двете деца е имало тази особеност. Изследването е публикувано на 9 ноември 2026 г. в научното списание PNAS.

Проучването е дело на екип от Перу, Германия и САЩ, в който участват археологът Елса Томасто-Кахигао от Папския католически университет на Перу и Ларс Ферен-Шмиц - специалист по древна ДНК от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Авторите обединяват три вида доказателства: скелетните останки, генетичния материал и контекста на погребението. Този подход им позволява да разграничат онова, което може да бъде установено - състоянието на детето, от онова, което остава неизвестно: как семейството му е възприемало състоянието и какви грижи е получавало то.

Културата Наска процъфтявала по южното крайбрежие на Перу приблизително от два века преди Христа до VI-VII век сл. Хр. Тя е известна с огромните изображения, очертани върху повърхността на пустинята.

Палпа, разположена на около 25 мили (40 км) северно от днешния град Наска, е един от най-добре проучените райони. Перуанско-германски археологически проект под ръководството на Маркус Райндел от Германския археологически институт и Хони Исла работи там от 1997 г. насам. В рамките му са документирани над 650 селища в долините на региона.

Хауранга (Jauranga) била населена за първи път по времето на Паракас - културата, предшествала Наска. По-късно, в горните археологически пластове на обекта, археолозите разкрили 31 гробници от периода, който определят като среден период на Наска (Nazca Medium), датиран между 325 и 440 г. сл. Хр.

В Европа това било времето на Никейския събор и император Константин, а периодът обхваща и годините непосредствено след навлизането на свевите, вандалите и аланите в Хиспания.

В гроб № 25 били открити пълните скелетни останки на две бебета, положени в керамичен съд. Не били регистрирани други погребални дарове. Погребването в урни било широко разпространена практика: според изследването този тип погребения съставляват около една четвърт от документираните гробници на културата Наска в Палпа и се използвали предимно за деца под шестгодишна възраст.

Циклопията е най-тежката форма на нарушение в развитието на мозъка, наречено холопрозенцефалия. Около четвъртата или петата седмица от бременността предната част на мозъка на ембриона трябва да се раздели на две полукълба. При това състояние обаче това не се случва.

Заболяването е изключително рядко. Според изследването се среща при около едно на 100 000 раждания и почти винаги води до смърт преди раждането или малко след него.

Черепът на детето от Хауранга, обозначено от изследователите като JA13A, съответства на съвременните клинични описания на състоянието. Той бил малък, с обиколка от 18 сантиметра - около 7 инча, или малко над половината от обичайната обиколка на черепа на доносено новородено. Имало само една очна орбита в центъра на лицето, липсвали носни кости и вътрешни стени между очните орбити. Горната челюст не била разделена на две.

В основата на черепа имало само един отвор за зрителния нерв. Установени били също висок и заострен череп, два недоразвити прешлена и стеснение на лявата ключица.

Тъй като са се запазили единствено костни останки, скелетът доказва наличието на една централна очна орбита, но не може да разкрие какво се е намирало в нея или как са изглеждали меките тъкани на лицето.

Митът за Полифем - великана пастир от "Одисея", когото Одисей ослепява - от десетилетия служи като популярна препратка към тази малформация. Някои изследователи предполагат, че подобни случаи може да са допринесли за възникването на легендите за циклопите.

Това е само една от няколко хипотези. Друга е формулирана през 1914 г. от палеонтолога Отенио Абел. Той предполага, че вкаменени черепи на джуджести слонове от средиземноморски острови, с големия си централен носен отвор, може да са били сбъркани с останки на еднооки великани.

За да установят произхода на малформацията, авторите секвенирали ДНК, извлечена от кост на пищяла. Обикновено човешките клетки съдържат по две копия от всеки от 23-те вида хромозоми - структурите, в които се съхранява генетичният материал.

При тризомия 13, известна още като синдром на Патау, са налице три копия на хромозома 13. Това е една от основните хромозомни причини за тежка холопрозенцефалия и според авторите е отговорна за между 17% и 39% от случаите.

Анализът на JA13A показал повишен брой прочити от хромозома 13. Резултатът бил потвърден чрез три независими статистически метода и два вида генетични данни, сравнени с данните от 250 древни южноамерикански генома. Изчисленият брой копия бил малко над три, а статистическият модел категорично подкрепил наличието на тризомия.

При проверката на всички хромозоми се оказало, че хромозома 13 е единствената, която показва данни за допълнително копие. ДНК анализът разкрил също, че детето е било момиче.

Зъбите на JA13A насочват към възраст между два и четири месеца след раждането. Дългите кости обаче са с размерите на кости на плод, близък до пълния срок на бременността.

Това несъответствие може да означава, че момиченцето е оцеляло известно време след раждането - нещо необичайно при циклопия. Авторите обаче подхождат предпазливо към тази възможност.

Тризомия 13 и тежката холопрозенцефалия могат да променят нормалните темпове на растеж на зъбите и костите, поради което нито един от двата показателя не позволява надеждно да се определи възрастта. Изследователите заключават, че оцеляването след раждането е напълно възможно, но не може да бъде доказано.

Другото бебе, JA13B, нямало никакви аномалии и било малко по-слабо развито. И двете деца били момичета, но митохондриалната ДНК, която се предава единствено по майчина линия, показва, че те не са имали една и съща майка.

Причината да бъдат погребани заедно остава неизвестна. Томасто-Кахигао отбелязва, че изглежда са били положени в урната едновременно, в рамките на един погребален ритуал.

Социалният аспект на историята е може би най-деликатният. Авторите подчертават, че физическа особеност, установена по скелетните останки, сама по себе си не разкрива дали човекът е бил възприеман като човек с увреждане или дали за него са полагани специални грижи. И двете понятия зависят от особеностите на съответното общество.

Това, което е известно, е отношението към детето след смъртта му. Другите погребални урни за бебета в Палпа са семпли и не съдържат погребални дарове, а урната на JA13A следва същия модел. Ферен-Шмиц обобщава идеята, като посочва, че момиченцето нито е било "отхвърлено" заради състоянието си, нито е било третирано като "специално".

Изследователите заключават, че традициите при погребването на деца са били спазени въпреки външния вид на момиченцето. Това обаче не дава отговор на въпроса дали състоянието му е повлияло върху социалния му статус или върху грижите, които е получавало приживе.

Този случай напомня за друго скорошно откритие. През 2024 г. екип, ръководен от Адам Рорлах от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", публикува в списание Nature Communications резултатите от изследване на близо 10 000 древни генома.

Учените установили шест случая на синдром на Даун и един на синдром на Едуардс (тризомия 18), всички при деца, открити в археологически обекти в Испания, България, Финландия и Гърция. Авторите отбелязват, че не са им известни предишни случаи на тризомия 13 или 18, установени при изследване на древни човешки останки.

Самите автори на изследването от Хауранга предупреждават да не се правят прекалено общи заключения въз основа на този случай. В Андите съществуват разнообразни доказателства за отношението към хората с физически особености.

Изображенията в изкуството на Моче от северното крайбрежие на Перу представят хора с видими вродени особености в контексти, свързани с висок обществен престиж. Открити са и скелетни останки на хора с тежки увреждания, които са оцелели благодарение на грижите на околните.

Източници от времето на инките и колониалния период, създадени около 1000 години по-късно, описват най-различни практики - от включване в живота на общността до възлагане на специализирани ритуални роли, но също и случаи на изключване и дискриминация. Нито един от тези примери обаче не се отнася до обществото на Наска и авторите настояват, че не бива да се използват като пряка аналогия.

Остава един парадокс. Благодарение на ДНК анализа вече може да бъде обяснена с точност малформация, която е вълнувала хората в продължение на векове, а археологическият контекст показва, че момиченцето е било погребано според обичайните погребални практики.

Как го е възприемала общността му приживе, коя е била майка му и защо е споделяло една погребална урна с друго бебе от различна майка - нито един от тези въпроси не намира отговор в скелетните останки. Самите изследователи признават, че вероятно никога няма да получим такъв.