Американският трудов пазар продължава да буксува в т.нар. "low-hire economy" — период на слабо наемане на нови работници, нисък ръст на заплатите и все по-лоши социални придобивки. Паралелно с това AI индустрията кипи от инвестиции, въпреки че реалните печалби остават скромни. Огромни средства се насочват към центрове за данни, а технологичните акции продължават да растат.

Точно на този фон се засилва въпросът: свързан ли е застоят на труда с бума на AI? Докато икономисти като Дарон Аджемоглу смятат, че ефектите ще се почувстват най-рано след десетилетие, ако изобщо ги има, то технологичните лидери рисуват далеч по-драматична картина.

В интервю за BBC главният изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай заяви, че "никоя работа не е защитена" — включително неговата собствена. Според него AI е "най-дълбоката технология, по която човечеството е работило", носеща едновременно огромни ползи и сериозни сътресения.

Въпреки умерения тон, Пичай поддържа познатата линия на технологичния фатализъм - AI е неизбежен, ще трансформира всички професии и обществото трябва да се "адаптира".

Този разказ обаче идва от човек, ръководещ една от компаниите, които най-много печелят от разпространението на AI и има силен интерес да поддържа митологията за предстоящата автоматизация.

Данните обаче не потвърждават AI-паниката.

Според анализ на Business Insider, позициите с най-голям риск от автоматизация не показват значими промени. Влошаването на пазара на труда се дължи на други фактори - търговски напрежения, политическа несигурност и свръхнаемане по време на пандемията.

Да, AI влошава условията на труд в професии (превод, писане на код), но не елиминира масово работни места.

Все повече икономисти твърдят, че AI несъмнено ще промени начина, по който работим - но не по апокалиптичния сценарий, който технологичните компании се опитват да наложат. Съветът им - не вярвайте прекалено много на прогнозите, идващи от разработчиците на изкуствен интелект.