Учените завършиха пълния анализ на генома на домашната мишка и неговото сравнение с генома на човека. Те са открили редица нови гени, които по-рано са били неизвестни, и се срещат само при този вид организми. Изследването е позволило да се допълнят и поправят много биологични модели, използвани при изучаването на особеностите на човешкия организъм върху лабораторни мишки, се казва в статията, публикувана в списание PLoS Biology.

Работата на учените от САЩ, Великобритания и Швеция е първият подробен анализ и сравнение на човешкия и мишия геном – първите геноми на млекопитаещи, които бяха разшифровани преди няколко години. Оказва се, че генетичните различия между мишката и човека са много повече, отколкото се е смятало по-рано. Около 4/5 от всички гени на мишката са общи с тези на човека, но останалите 1/5 са нови копия, възникнали през последните 90 милиона години от еволюцията на гризачите.

Учените за пръв път са успели подробно да определят, кои именно гени са общи за двата вида, а кои – уникални, което в по-голяма степен ще облекчи бъдещото изучаване на генетичните основи на едни или други човешки заболявания на примера на мишките.

Освен това авторите на публикуцията са успели да открият голям брой миши гени, които не са били забелязани от предишните изследвания. Значителна част от тях, както се е оказало, са в процес на постоянна еволюция, която протича с голяма скорост и учените обясняват като "оръжейна надпревара" – изключително остра вътрешновидова конкуренция сред мишките.

"Доскоро нашето познание за генома на мишката беше непълно. Едва, когато успяхме да запълним всички липсващи ни елементи от тази геномна мозайка, успяхме да осъзнаем, че досега нищо не сме знаели за редица гени, срещащи се само при мишките и нехарактерни за човешкия организъм", каза доктор Лео Гудщад, цитиран от РИА "Новости".

"Новите знания за генома на домашната мишка, един от най-важните лабораторни видове животни, са изключително важни за разбирането на различията в биологичните процеси на човешкия и миши организъм", добави професор Крис Понтинг от Оксфордския университет, един от водещите автори на публикацията. /БГНЕС