Скандалите, свързани с британското кралско семейство, отново са във фокуса на общественото внимание. Само няколко години след като името на принц Андрю беше замесено в разследването по делото срещу Джефри Епстийн, нови тревожни обвинения в сексуално насилие над деца разтърсиха имиджа на монархията и на най-висшите кръгове на британската аристокрация.

В центъра на най-новите разкрития е името на лорд Луис Маунтбатън – известен с прякора си Дики, чичо на принц Филип и близък до самата кралица Елизабет II. Това става ясно от новата книга „Kincora: Срамът на Великобритания – Маунтбатън, MI5, скандалът със сексуалното насилие в дома на момчетата от Белфаст и британското прикриване“ на журналиста Крис Мур. В нея се съдържат свидетелства на четирима бивши обитатели на дома за момчета „Кинкора“ в Белфаст, които твърдят, че Маунтбатън е извършвал сексуални посегателства над деца, някои от които на едва 11 години, през 1977 г.

Домът „Кинкора“, затворен в средата на 80-те, отдавна е символ на един от най-мащабните скандали с институционално прикриване на сексуално насилие на Острова. Въпреки многобройните сигнали за малтретиране и трафик на уязвими момчета, само трима служители – Уилям Макграт, Реймънд Семпъл и Джоузеф Мейнс – са били осъдени през 1981 г. Жертвите и редица разследващи журналисти от години настояват, че истинският мащаб на престъпленията така и не е разкрит, а водещи политически и аристократични фигури са останали извън обсега на закона.

Най-шокиращото в новите разкрития е разказът на Артър Смит, един от бившите обитатели на „Кинкора“. В книгата си Крис Мур публикува негови свидетелства, в които Смит описва как е бил изведен от Макграт, за да се срещне с „гост“ – лорд Маунтбатън. Смит твърди, че по време на тези срещи е бил изнасилен и оставен в състояние на шок и срам, след което е бил изпращан да се „измие“ под душа, за да прикрие следите от престъплението. Тези разкази бяха и част от съдебни действия, заведени през 2022 г. срещу институции в Северна Ирландия за системно неспазване на задължението за грижа и прикриване на злоупотребите.

Книгата на Мур е базирана на години разследване и анализ на документи от МИ5 и други разузнавателни източници, част от които разкриват системно прикриване на доказателства. Според разследване на BBC от 2017 г., британските служби са получавали многократни сигнали за злоупотреби в „Кинкора“, но са действали пасивно, вероятно заради участието на високопоставени личности. Това се потвърждава и от докладите на Independent Inquiry into Child Sexual Abuse (IICSA), които посочват „сериозни провали“ в институционалния отговор на тези случаи.

Официални представители на кралското семейство и близки до Маунтбатън отричат обвиненията. Историците също подчертават, че приживе лорд Маунтбатън никога не е бил разследван официално по такива обвинения. Въпреки това, с появата на все повече свидетелства и документи, общественото доверие в институциите остава разклатено, а дебатът за прозрачност и справедливост продължава с нова сила.

През последните години редица скандали с участието на известни и влиятелни личности – от делото „Епстийн“ до разкритията около „Кинкора“ – напомнят, че злоупотребата с власт и уязвими деца остава тъмна страна на бляскавия свят на елита. За активистите и жертвите най-важното е истината да излезе наяве и справедливостта да възтържествува, независимо от социалния статус на извършителите.