Отломки от едни от най-мощните експлозии във Вселената са много по-близо до нас, отколкото предполагаме. Възможно е дори наскоро да сте плували сред тях в океана, предаде Факти.

Изследователи са открили в океански проби уникален вид радиоактивен плутоний, за който се смята, че е остатък от рядък тип космическа експлозия, наречена килонова. Смята се, че подобно събитие се е случило близо до Земята преди около 10 милиона години. За да потвърдят съществуването на тази експлозия, учените се нуждаят от допълнителни доказателства, като смятат, че могат да ги открият на повърхността на Луната.

„Живеем в гробище на свръхнови“, заяви астрономът Брайън Фийлдс от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн по време на Глобалната среща по физика на Американското физическо общество на 17 март 2025 г. „Свръхновите произвеждат миниатюрни частици, които буквално могат да валят върху Земята и да се натрупват както на океанското дъно, така и на Луната“.

Фийлдс изследва тази идея още от 90-те години на миналия век, но едва през 2004 г. започват да се откриват първите ясни доказателства за свръхнови в океанските проби. В тях са намерени следи от радиоактивен изотоп на желязо, който не се среща естествено на Земята и може да се обясни само с близка свръхнова в близкото геологично минало.

През следващите години, допълнителни проби от океана и Луната разкриват още детайли от тази космическа история. Теорията на Фийлдс и екипа му посочва две отделни свръхнови, случили се преди 3 и преди 8 милиона години.

През 2021 г. учените откриват още по-рядък елемент – радиоактивен изотоп на плутоний, което ги насочва към събитие, още по-екстремно от свръхнова – килонова. Килоновите възникват при сблъсъка на две неутронни звезди и са известни с това, че произвеждат едни от най-редките елементи във Вселената, като злато и платина.

Сега Фийлдс и неговите колеги предполагат, че килоновата е избухнала преди поне 10 милиона години, преди двете вече известни свръхнови. Тези различни експлозии са създали своеобразен радиоактивен коктейл от желязо и плутоний, чиито следи сега откриваме в земните проби.

„Килоновата е произвела плутоний, както обичайно се случва при тези събития, и го е разпръснала из космоса. След това материалът е бил смесен от по-късна свръхнова и част от него е попаднал на Земята“, обяснява Фийлдс.

За да подкрепят своята теория, учените се надяват на повече проби от Луната. Предстоящите мисии „Артемис“, които целят завръщането на човека на Луната, ще предоставят възможност за събиране на необходимия материал.

„Луната е идеална, защото там няма атмосферни процеси, които да заличат следите. Всичко, което попадне там, просто остава на повърхността“, подчертава Фийлдс.

Учените планират да поискат достъп до лунните проби веднага щом те бъдат налични, но дотогава активно работят за убеждаване на научната общност в значимостта на това изследване.

„Пробите така или иначе ще бъдат върнати на Земята. Просто искаме да се възползваме от тази възможност“, добавя Фийлдс.