При настоящите обстоятелства предпазливостта предполага Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблегне повече на "бдителността", отколкото на търпението след решението си през септември и да даде ясен сигнал, че е готова отново да предприеме действия. Това заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.

В интервю за Econostream Радев подчертава, че решението през септември изобщо не е предрешено, но според наличната към момента информация аргументите в полза на ново повишение на лихвите стават все по-силни. "Септември остава отворен, но въз основа на това, което знаем днес, още една премерена стъпка заслужава сериозно внимание", каза той, като посочи инфлацията, която остава над целевото равнище, както и възможността енергийният шок да се окаже по-продължителен от първоначалните очаквания.

Попитан какво би могло да накара ЕЦБ да запази лихвите без промяна през септември, Радев подчерта необходимостта от внимателно наблюдение на енергийните пазари и финансовите условия. По думите му и двете могат да се променят бързо. "Например ясни доказателства, че натискът върху цените на енергията отслабва, че по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или че предаването на паричната политика е по-силно от очакваното, биха повлияли върху баланса", каза той. "Обратното развитие би засилило аргументите за предприемане на действия."

По отношение на начина, по който трябва да бъде представено решението през септември, Радев заяви, че ЕЦБ трябва да намери правилния баланс между търпение и бдителност. Макар да определи търпението като "важно", според него "бдителността трябва да получи малко по-голям акцент".

ЕЦБ трябва да даде време на предприетите досега повишения на лихвите да се отразят на икономиката, но същевременно "трябва да е напълно ясно, че оставаме готови да действаме". "Мисля, че също така е важно да се подчертае, че търпението в този случай не означава пасивност", добави той.

Що се отнася до актуализираните икономически прогнози, които ще бъдат представени през септември, Радев очаква известен възходящ натиск върху инфлацията в краткосрочен план, докато икономическият растеж вероятно ще остане слаб.

Въпреки че икономиката досега е показала устойчивост, финансовите условия се затягат, посочи той. "Според мен доказателствата все още не са достатъчно широкообхватни, за да заключим, че рисковете за растежа очевидно са в посока нагоре", каза Радев.

Той отхвърли идеята за автоматично движение на лихвите след септември и подчерта, че заложената в прогнозите траектория на лихвените проценти, очаквана от пазарите, не обвързва Управителния съвет.

По повод скорошното повишение на доходността по облигациите Радев заяви, че произтичащото от него затягане на финансовите условия трябва да бъде взето предвид от ЕЦБ. Според него паричната политика в еврозоната не изостава от развитието на ситуацията. Опасността обаче е "някои устойчиви сигнали за инфлация да бъдат приемани като временни без достатъчно доказателства".

Макар ръстът на заплатите да се забавя и да няма ясни признаци за вторични инфлационни ефекти, продължителен период на инфлация над целта може да се отрази върху преговорите за възнагражденията, маржовете и начина, по който компаниите определят цените.

"Вторичните ефекти могат да засилят аргументите за действие, но не са предварително условие за следващата стъпка", каза Радев. "Изчакването, докато вторичните ефекти станат напълно видими, може да означава да действаме твърде късно."

Попитан за коментарите, според които 2,5% може да се превърне в новата горна граница на неутралния диапазон, Радев заяви, че не би разглеждал това равнище "като точна разделителна линия", макар че "вероятно е около неутралния диапазон".

Той посочи, че "по принцип" би бил готов да подкрепи навлизането на лихвите в рестриктивна територия, ако условията го налагат, дори при липса на видими вторични инфлационни ефекти.

По повод спекулациите през последните дни, че може да бъде кандидат на предстоящите президентски избори в България, Радев отказа да коментира темата. Той заяви единствено, че остава "фокусиран върху работата си като управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка и това няма да се промени в обозримо бъдеще".