Самолетоносачът USS „Теодор Рузвелт“ и екипажът му от около 5000 души ще отпътуват през следващите седмици за Близкия изток, където се очаква да останат поне седем месеца. Разполагането се извършва на фона на нарастващото натоварване върху Военноморските сили на САЩ заради продължаващия конфликт с Иран и ангажиментите на Вашингтон в други части на света.

„Те знаят, че ще бъдат там повече от седем месеца. Техният командващ им казва да планират за осем месеца“, заяви старшият старшина на Военноморските сили Джон Периман.

Когато USS „Теодор Рузвелт“ (CVN-71), корабите от ударната му група и базираното на него 11-о авиокрило напуснат Сан Диего, се очаква те да се насочат към зоната на действие на Централното командване на САЩ. Там групата ще смени базирания в Япония USS „Джордж Вашингтон“ (CVN-73), който миналата седмица влезе в зоната на 5-и американски флот.

От началото на операция „Epic Fury“ („Епична ярост“) на 28 февруари САЩ поддържат самолетоносач в Арабско море. В рамките на операцията се извършват въздушни удари по цели в Иран и се налага морска блокада на Техеран.

Новото разполагане следва продължителната мисия на USS „Ейбрахам Линкълн“ в региона. Корабът е прекарал повече от 250 дни в морето без посещение на пристанище. Това е породило опасения за психичното състояние на моряците, включително заради съобщения за поне един военнослужещ, паднал зад борда, както и за недостиг на някои доставки на 100-хилядотонния кораб.

Миналата седмица „Линкълн“ беше сменен от „Джордж Вашингтон“. Според медийни публикации се очаква „Линкълн“ да спре през следващите дни в пристанище в Тайланд. В региона в момента действа и USS „Джордж Х. У. Буш“.

Началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл призна, че войната с Иран оказва сериозен натиск върху флота. Той каза, че Военноморските сили ще се опитат да осигурят по-голяма предвидимост за продължителността на мисиите, но бойните действия правят това трудно.

„Бих предпочел седеммесечни мисии. Обикновено не съм голям привърженик на удължаването и активно се противопоставям на него. Но врагът също има думата“, каза Кодъл.

„През почти цялото време, откакто съм на тази позиция, сме били в конфликт и това определено натовари силите“, добави той. Адмиралът работи с военното ръководство за промяна на начина, по който се удължават мисиите, така че военнослужещите и семействата им да имат по-голяма яснота.

„Правим тези удължавания на малки части, а семействата не виждат крайна дата, за да могат да планират живота си. Това създава много стрес за моряците“, каза Кодъл. Периман съобщи, че семействата на екипажа на „Теодор Рузвелт“ вече се подготвят близките им да бъдат далеч от дома повече от седем месеца.

„Моряците ще отидат да вършат наистина трудни неща за мен, без особено да се замислят, защото тази част им харесва. Но трябва, когато е възможно, да можем да спазваме графиците и да бъдем напълно честни, както сме с екипажа на „Рузвелт“, каза Периман.

Военноморските сили отчетоха най-дългата мисия на самолетоносач от времето на Студената война, след като USS „Джералд Р. Форд“ (CVN-78) се завърна през май след 326 дни в морето. Очаква се настоящото разполагане на USS „Ейбрахам Линкълн“ също да надхвърли 300 дни. От 7 октомври 2023 г. мисиите на американските самолетоносачи продължават средно по 8,5 месеца.

Кодъл отбеляза, че макар мисията на „Форд“ да е продължила почти година, тя е била прекъсвана от посещения в пристанища в Карибите и Средиземно море. Такава възможност не е имал екипажът на „Линкълн“, който е прекарал осем месеца и половина без посещение на пристанище.

„Това по същество направи преживяването за моряците от „Форд“ по-добро от това за екипажа на „Ейбрахам“, каза адмиралът. Той подчерта, че разликата не е била в самите операции, които са били почти идентични по отношение на бойните задачи, а във възможността за посещения в пристанища, презареждане и кратка почивка.

Кодъл съобщи, че Военноморските сили са изградили логистична мрежа за едновременното поддържане на две ударни групи на самолетоносачи в Арабско море. Целта е да бъдат избегнати проблемите с доставките, възникнали в началото на мисията на „Линкълн“.

„В началните етапи имаше период, в който трябваше да организираме логистични конвои от Диего Гарсия, а части да се придвижват от Сингапур, Япония, Филипините и САЩ. Трябваше да изградим този процес, за да можем ефективно и систематично да извършваме презареждане в морето. Мисля, че вече сме решили този проблем“, каза Кодъл.

Той работи с командващия 5-и флот на САЩ вицеадмирал Кърт Реншоу за определяне на места, където самолетоносачите могат да спират. Сред разглежданите възможности са държави в Африка, Индия и Сингапур.

Военноморските сили очакват и допълнително финансиране от Конгреса, което да компенсира средства, пренасочени от бюджета за поддръжка и операции заради войната с Иран. „Бюджетът за финансовата 2026 г. не предвиждаше операция „Epic Fury“. Затова има искане за допълнително финансиране и сумата продължава да расте“, заяви Кодъл.

По думите му общата сума, необходима на военното ведомство за финансовото обезпечаване на 2026 г., вероятно е между 6 и 8 млрд. долара.

Конфликтът в Близкия изток се развива паралелно с усилията на американските ВМС да разширят операциите си в западната част на Тихия океан заради нарастващото военно влияние на Китай. „Тихият океан по своята същност и заради мащаба си просто изисква повече сили“, каза Кодъл. Той добави, че ако необходимите сили не идват от вече разположените в региона подразделения, САЩ ще трябва да изпращат още по-големи военни ресурси.