Новото откритие може да реши "астрономическа мистерия, която стои нерешена почти половин век". Огнените изригвания на нашето слънце са още по-екстремни, отколкото учените предполагаха. Ново проучване разкрива, че те нагряват частиците до температури шест пъти по-високи от предишните оценки.

Слънчевите изригвания са колосални експлозии в атмосферата на Слънцето, които изхвърлят мощни потоци заредени частици. Тези явления са известни с това, че нарушават работата на сателити, смущават радио сигнали и могат да представляват опасност за астронавтите в космоса.

Сега екип, ръководен от Александър Ръсел от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия, съобщава, че частиците в слънчевата атмосфера, нагрети от изригванията, могат да достигнат невероятните 60 милиона градуса по Целзий  — много повече от досегашните прогнози.

"Изглежда, че това е универсален закон", казва Ръсел. Подобен ефект вече е наблюдаван в близкоземното пространство, в слънчевия вятър и в симулации, но досега никой не е свързвал тези наблюдения със слънчевите изригвания.

От 70-те години насам астрономите са озадачени от странна особеност в светлината, идваща от изригванията. При разлагане на цветовете със силни телескопи характерните спектрални линии на различните елементи изглеждат много по-широки или замъглени, отколкото теорията предсказва.

Десетилетия наред учените обясняваха това с турбуленцията в плазмата на Слънцето. Но новото изследване показва, че това не е достатъчно — понякога разширяването на линиите се появява преди турбуленцията, но в много случаи формите са прекалено симетрични.

Ръсел и екипът му предлагат по-просто обяснение: частиците са много по-горещи, отколкото сме смятали.

Според техните експерименти и симулации при "магнитно реконектване" — процесът на прещракване и пренареждане на магнитни линии, който задвижва изригванията — електроните могат да стигнат 10-15 милиона °C, но йоните излитат до над 60 милиона °C. Тъй като електрони и йони обменят топлината си за няколко минути, тази температурна разлика остава достатъчно дълго, за да оформи поведението на изригванията.

При тези екстремни температури йоните се движат толкова бързо, че естествено разширяват спектралните линии, което "потенциално решава астрофизична мистерия, стояла нерешена почти половин век", казва Ръсел.

Откритието не е само академично. То има пряко значение за прогнозите за космическо време. Ако досега учените са подценявали енергията в йоните при изригвания, моделите за прогноза трябва да се коригират. Подобренията биха могли да дадат на оператори на сателити, авиокомпании и космически агенции по-точна информация и повече време за подготовка срещу опасни слънчеви събития.

Изследването подчертава и нуждата от ново поколение слънчеви модели, които да разглеждат йони и електрони отделно, вместо да се приема еднаква температура за всички частици. Такива "мултитемпературни" модели вече се използват в други плазмени среди, като магнитното поле на Земята, но рядко са прилагани за Слънцето.