Поредна находка от продължаващата почти четири месеца археологическа кампания изумява учените. След 26 години мащабни проучвания за пръв път се попада на постамент за статуя, фрагмент от статуя на мъж в естествен ръст и друг фрагмент, вероятно от скулптура на животно, може би лъв. Монументалните произведения на изкуството са направени от местен камък и са дело на местни майстори. Датират се в късноримската и късноантична епоха в ІІІ – началото на VІ в. и са намерени сред храмовете и мавзолеите на богатите граждани в прочутата «Свещена зона» - Area Sacra в Южния квартал на Перперикон.

Това ни кара да смятаме, че те са украсявали тези сгради, а може би дори е бил портретуван някой от местните първенци, погребан в мавзолеите.

До този момент имахме доста данни за монументалната украса на сградите от късноримския и ранновизантийския период през ІІІ-VІ в. Става дума за колони, капители, корнизи и други архитектурни детайли. Всички те са изпълнени от местен камък, в доста примитивистичен и наивен стил. Откритите части от статуи не се отличават от тази тенденция. Въобще жителите на късноримския Перперикон са били великолепни строители, които са владеели прекрасно обработката на камъка.

Не така е стоял въпроса със скулптурата, където познанията и възможностите на майсторите били доста ограничени. Но точно това е интересното в проучването на скалния град, където във всички исторически епохи има оригинално и специфично тълкуване на архитектурата и изкуството.

Самото наличие на статуи в планинския град е фундаментално откритие.

През Късната античност изработката на монументални скулптури се забавя, но не спира. Статуи се издигат при важни промени и събития, които трябвало да бъдат ознаменувани подобаващо. Между 284 и 604 г., т. е. между управлението на императорите Диоклециан и Фока, археолозите класифицират само в Рим 435 статуи. Ако в ранния период е имало много скулптури, посветени на императори и сенатори, през IV-VІ в., наред с изображения на автократори като Константин Велики и Валентиниан І, се появяват статуи на християнски духовници, пълководци като прочутия генерал на Юстиниан Велики, Велизарий, префекти на Константинопол като Аеций и Лонгин, изявени жокеи на колесници на Хиподрома като Евсевий и Порфирий, лекари като Яков Психрист. Тези паметници може да са нямали изящността на ранните скулптури от Принципата, но все пак са представлявали несъмнени произведения на изкуството.