Гледаме на пулса като на ориентир за физическата ни форма и за стреса, на който сме подложени. Но се оказва, че може да е пророчески маркер за оставащите ни години живот. Или поне така смятат изследователи от Харвардското медицинско училище. Изводът им лежи на данните от 28-годишно проучване и 15 хил. души.

Сърдечната честота е добър показател за цялостната физическа форма и сърдечносъдовото здраве. Когато по някакви причини губим жизнени сили, сърцето прави героични усилия да компенсира, като работи повече и с по-голямо напрежение. Тогава пулсът има тенденция да се повишава както в покой, така и при всяко усилие. Разликата е, че при добро здраве пулсът се връща към обичайни стойности след прекратяване на физическото предизвикателство, а при влошено състояние - не.

Според изследването за всеки 5 удара в минута увеличение от едно посещение до друго - средно през 3 г. - рискът от преждевременна смърт на хората по каквато и да е причина се увеличава с 12%, сърдечната недостатъчност с 13%, инфарктите с 9%, инсултите с 6%, ракът с 8%. А обобщената смъртност от сърдечни заболявания скача с 13%. Намаляването на сърдечната честота в покой, от друга страна, било свързано с понижен риск. Нормалният пулс в покой е 60-100 в минута, но при спортисти може да е от 30 до 40, пише Men's Health. Според Harvard Health на върха на кариерата си колоездачът Мигел Индураин е имал пулс в покой от 28 удара в минута.

Повишеният пулс кара сърцето да “изисква” повече кислород. Това може да доведе до исхемия (кислороден глад) и да допринесе за потенциално смъртоносни заболявания.