През този месец археологическа експедиция на Националния исторически музей (НИМ) проведе археологически разкопки в сектор III на кастела Состра на пътя Ескус - Филипополис. Това бе 17 поредна експедиция в римската крайпътна крепост, финансирана от общината в Троян.

Цел на проучването е била сграда с условна номерация 7, разположена до южната порта на укрепения лагер. Сградата е прилепена на фуга до външното лице на северния зид на западната фланкираща кула на портата. Заема площ от 150 кв. м (дължина север - юг 15 м; широчина изток-запад 10 м) и е запазена на места до 2 метра.

Постройката е изградена от ломени камъни на калова спойка. Въз основа на проведените разкопки, сградата може да се раздели на общо 4 помещения (две основни и две спомагателни тесни пространства).

Във вътрешността на сградата са открити множество керамични фрагменти от съдове, характерни за периода IV-V век: прешлени за вретено; колективна монетна находка от медни монети, които са силно обгорели и стопени при опожаряването на сградата.

Сред най-интересните находки археолозите посочват фрагмент от бронзова военна диплома, открита в повърхностния насип на помещението.

Фрагментът, макар и малък по своите размери, дава интересна информация за заселен ветеран от помощните военни части на римска провинция Долна Мизия в околностите на кастела Состра. Според един от най-добрите европейски епиграфи - Николай Шаранков, дипломата е на войник от Първа Атонска кохорта, името на командира му е Елиан.

Датата на отсичането на дипломата може би е по времето на император Антонин Пий (средата на II век), от когото са повечето дипломи за Тракия и всички досега известни конституции, включващи името на Атонската кохорта. Професор Христов обръща внимание на факта, че досега нямаше диплома конкретно за войник от Атонската кохорта, само за 2 Луценска и 2 Матиакска.

Дипломите са се издавали на пенсионираните войници от римската армия в два екземпляра. Единият получавал ветеранът, а другият се съхранявал в централния архив в столицата Рим. На металните пластини се изписвала важна информация като: името на притежателя на дипломата, в кои части е служил, при кой император е издаден официалният документ, имената на свидетелите от военната част, пред които се пенсионирал войникът и други. Важно било също, че наред с документа войникът получавал и торба сребърни пари и плодороден парцел земя, като по този начин било гарантирано доброто същуствуване на войника до неговата смърт.

За Атонската кохорта се знае малко. Вероятно тя е създадена в началото на II век в провинция Фригия (дн. Турция). Около средата на столетието е отбелязана в станция Мелта - съседна на Состра някъде в околностите на дн. гр. Ловеч. През 193 г. кохортата е преместена в укрепения лагер Кабиле (до едноименното ямболско село).

Краят в използването на постройката № 7 се датира с монети от края на IV първата половина на V век, както и керамични фрагменти характерни за същите столетия. Относно нейното предназначение, може да се изкаже хипотезата, че тя е била първоначално сграда свързана с бита на войниците в кастела, а в последствие е използвана и в постлагерния период от края на IV до края на V век.

Със своите дебели зидове, запазени на височина до 2 м, сама по себе си сградата е била и добре защитена, и е била масивна за времето си структура на два етажа. /news.bg