Повечето от тях водят самотен начин на живот, не се грижат за потомството си и нерядко проявяват агресия към себеподобните си

Учени от Великобритания са установили, че мозъкът на октоподите нарушава правилата за появата на интелект при животните, пише "Сайънс алърт", цитиран от БТА.

Изследването на специалисти от Лондонското училище по икономика и политически науки, публикувано в сп. iScience, показва, че големият мозък при животните може да се развива не само благодарение на социалния живот. Неговите автори са открили, че интелектът на октоподите, калмарите и сепиите вероятно се е формирал по съвсем различен еволюционен път.

Дълго време биолозите са се придържали към хипотезата за т.нар. "социалния мозък". Според нея голям мозък се развива при животни в сложни общности, тъй като те трябва да запомнят множество социални връзки и взаимодействия. Хипотезата се потвърждава при човека, както и при редица други социални животни - копитни животни, които живеят на стада на овцете и козите, хищници, ловуващи на глутници като вълците и лъвовете, както и при китове, делфини, прилепи, примати, а също и при някои птици.

Главоногите мекотели обаче не се вписват в този модел. Повечето октоподи водят самотен начин на живот, не се грижат за потомството си и нерядко проявяват агресия към себеподобните си. Въпреки това те притежават един от най-големите мозъци сред безгръбначните и демонстрират сложно поведение, включващо използване на инструменти, решаване на задачи и учене.

Авторите на настоящото изследване са анализирали данни за 79 вида главоноги мекотели и са стигнали до заключението, че размерът на мозъка им е много по-силно свързан не с тяхната социалност, а с местообитанието.

Най-големи мозъци имат видовете, обитаващи морското дъно и плитките води, където околната среда е по-разнообразна и търсенето на храна изисква постоянно учене и вземане на сложни решения.

При по-социалните видове обаче - калмарите и сепиите, учените не са открили връзка между размера на мозъка и нивото на социално поведение.

Според авторите резултатите от изследването им подкрепят хипотезата за "културния мозък". Според нея увеличаването на мозъка се дължи не само на общуването със себеподобните, но и на натрупването на знания за околната среда и решаването на сложни практически задачи.

Учените отбелязват, че изследването се основава на сравнителен анализ и не доказва причинно-следствена връзка. Въпреки това резултатите от него показват, че еволюцията на интелекта би могла да поеме по различни пътища, а сложният социален живот е само един от възможните фактори за появата на голям мозък.